28 feb 2007, 9:38

* * *

  Poesía
787 0 2
Остави ме да поплача....
Загледана там нейде в здрача...
И питаща се има ли Бог...
И защо той е толкова жесток...
Оставяйки ме всяка вечер да събирам
счупени стъкла...
Оставяйки ме разплакана да 
слушам гневните слова... оставяйки ме да се мъча... 
като грешен дявол без душа...
А колко малко исках... искам... само
Щастие
за мен и моите деца...
Но няма... всичко е една мечта...:-/
Заспивайки, сънувам...
малка къщичка със двор...
И децата ми играят под небесния простор...
Без сълзи и без обиди...
Без ужаса във моите очи...
Колко малко трябва ни да сме Щастливи...
Но са само блянове. Уви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Повярвай в щастието си и ще го постигнеш.Всичко е вътре в нас.
    Пожелавам ти го-Щастието-сега и завинаги.
  • Тъжно.Браво ПЕПЕ ..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....