* * *
Слепоочията ми пулсират.
Днес отново видях болката.
Живата.
Изписана на лицето на стареца.
Просяк.
Слепеца свиреше на хармоника.
В чашка от отдавна изпито кафе му
подхвърляха жълти стотинки.
Хората.
Беше навалица, а той свиреше.
Мисля, че не събра колкото
струва и хляба...
Болка.
Тя е в очите на хората.
Слепеца е тъжен.
Свидетел.
На тъй тъжния свят, в който
живеем, като къртици.
Всеки е в дупката.
Вижте.
Вън има и слънце.
Хора сме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Спасова Всички права запазени
