yotovava (Валентина Йотова)
2632 22250
5.11.2017 г., 18:59 ч.  

Разплитане на тишините 

  Поезия » Любовна, Философска
4720 53 74

 

Най-тихото е пълно с думи,

до днес неказвани на глас.

Реката влачи кални руни,

които не разчетох аз.

 

Към тебе как сега да мина –

враждебен поглед ме смрази.

Май, никога не си ме имал –

ветрец във твоите коси.

 

И чашата, с която пихме,

е пълна повече с печал.

Тънее вече в мрака сипкав

нащърбеният ú овал.

 

На покрива луната свива

венец от позлатен бръшлян.

И тиха е, и е красива

нощта под облачен саван.

 

Отвесен ден ли пусна корен

във чувството ми за вина?

Аз можех много да говоря –

но се превърнах в тишина.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??