-=-
Мъртви почти...
но не от оръжие,
не от куршум -
нямаше звук,
нямаше шум.
Лека въздишка,
две думи прощални,
обвинения тъпи,
вече даже банални.
Два погледа вплетени,
две искрящи сълзи,
от устата - обиди,
а сърцето - мълчи.
Пламъкът гасне,
а пороя приижда,
това ще е краят -
вече ясно се вижда.
Разделени души,
отлетели мечти,
в полумрака живеем,
но сме мъртви... почти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПразеН Всички права запазени
стихът ми допада,зареден е със силно чувство,поздрав!