Мъртви почти...
но не от оръжие,
не от куршум -
нямаше звук,
нямаше шум.
Лека въздишка,
две думи прощални,
обвинения тъпи,
вече даже банални.
Два погледа вплетени,
две искрящи сълзи,
от устата - обиди,
а сърцето - мълчи.
Пламъкът гасне,
а пороя приижда,
това ще е краят -
вече ясно се вижда.
Разделени души,
отлетели мечти,
в полумрака живеем,
но сме мъртви... почти.
© ПразеН All rights reserved.
стихът ми допада,зареден е със силно чувство,поздрав!argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
