11.04.2008 г., 8:42

***

1.3K 0 2
Не искам за нищо на света косите ти да са фонтан,     
   защото са буйни като желанията ми.   
Когато духнеш и пламъкът угасне, винаги остава малка искрица.
Безсъние.
Безсъние са нощите, в които плача.
Като ранено животно.
Не искам да ме виждаш гол.
С разголена душа.
В сърцето ми се заплита възел, ти ме притискаш
като клещи.
Стискаш здраво.
Не съм от желязо.
Когато ме гледаш, се разтапям.
Когато те няма, съм студен.
Когато ме гледаш, съм тих,
Когато те няма, аз съм
Нищо.
На нашата планета няма въздух,
останаха само дупките от куршуми,
които надупчиха душата ми.
Дупки, които висят в ума ми.
И ме разпадат.
Забиваш в кръвта ми тъжни балади.
Вятърът развява роклята ти, а ти се гавриш със силата
на Чувствата ми.
Вятърът е слаб.
Силната си ти.
 Разрушаваш ме.
Искам да разваля стиха, който ти подарих.
Онзи стих, който никога няма да забравя.
Целувката ти е безсмъртна,
Любовта ти е вечна и ме погубва.
Мощ.
 Аз съм слаб.
Ти ме разрушаваш.
Но те искам до мен.
Искам да съм с теб на Луната.
Защото на Земята разбрах,
че сърцето ти няма душа.
Защото искаш да си
Силна.
Така ме убиваш.
Искам да се къпем в морето на красотата
И вълните да ни галят
както преди,
когато ме обичаше.
Но вълните се разбиват в мислите ми.
Не знам как да го изрека.
Без теб умирам.
 Имам крила,
но се счупиха.
Не летя,
защото ти си тук,
на Земята
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИВО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...