61 842 резултата
СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...
  18 
Не мога без теб да живея,
че пусто е вътре във мен
и бавно умирам, линея,
ще търся те ден подир ден.
Ще пребродя земята, звездите, ...
  15 
ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...
  53 
Аз съм добро момиче,
ти ме познаваш, нали?
Като обичам, обичам,
като си тръгна, боли.
Аз съм добро момиче, ...
  40 
Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче, ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.
За мене си неотразима, ...
  37 
Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...
  13 
Най-голямата любов е
тази, дето само с мисъл пали
твоя плам.
Времето без нея спира,
а със нея скоростно тече. ...
  21 
В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...
  69 
Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
  42 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  57 
Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
  53 
Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане, ...
  77 
Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори ...
  111  11 
ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
  63 
ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...
  93 
Душа жадува за светлина,
за лъчите на звездите,
за сърце, пълно с добрина
и пътека лунна за мечтите!
Времето е меко и приятно, ...
  126 
Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
  44 
Небето ли простреля ме,
Земята ли отвътре съживи ме?!
В очите ти мигом потънах
и сърцето ми тъй замлъкна.
За да излезе от орбитата си, ...
  34 
БРОИЛКА НА СПЕСТЕНИ ДНИ
Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер, ...
  61 
Не пия аз изстинало кафе!
Във чашата утайката остава
безвкусна и горчива и уви
ароматът е изгубен и нетраен
Те птиците се хранят със трохи ...
  31 
Ти си нежната причина
от щастливо следствие.
Двете страни на еднаква монета,
хвърлена от ръката съдбовна.
Внезапен миг, ...
  63 
Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...
  60 
Колко пъти
ти ме караш
да съм буден през нощта!?
Аз звъня ти,
ти затваряш ...
  65 
Ангел от небето слезе,
слънце хубаво за мен,
ти спаси ме от бездна,
бях бодър и успокоен!
Стопли ме, мило дете, ...
  183 
ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...
  100 
Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
  107 
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...
  79  12 
Последен звън…
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш, ...
  54 
Зная, тя е!
Жената с главна буква!
Зная, че не знае,
но избрах я аз за булка!
И ходя със затворени очи, ...
  52 
Реквием
Когато няма да ме има някой ден
недей да жалиш! Просто забрави!
Благодаря на Бог, че беше с мен!
Зад тебе миналото остави! ...
  33 
Ще седна под белий салкъм
и ще намеря чалъм
да зашия своя хастар.
Ще взема малко камъш
само защото съм мъж, ...
  46 
"Здравей!" - казвам на стената.
Насреща тя мълчи!
Смирен поглеждам към душата,
а тя в блаженство си блести!
"Ще чакам!"- казвам и това е! ...
  54 
Сякаш се изгубих в безкраен водовъртеж... Душата ми се топеше безпомощно, докато се люлееше в празнотата... Сълзите ми поглъщаха цялото ми тяло като океан... Само магията на твоите очи остана в мен... Да те обичам беше името на това да не можеш да скочиш от скалите и въпреки това да умреш... Защото ...
  96 
Лятото изглеждаше различно,
ти дойде, животът ми се промени,
не остана нищо прозаично
и стихът ми пак от тебе се роди.
Ти дойде, пред мен е светлината ...
  67 
Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... Незнайно къде...
Към неверни и луди любови... ...
  326  15  25 
Времето отива си безмилостно, тъй бързо
Че често в него, суетейки се, загубваме по нещо
Което в сетен ден, усещаме се колко ни е скъпо
Но да си го върнем, е вече прекалено късно
Макар с надежда към него да протягаме ръце ...
  33 
Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...
  125 
ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден. ...
  77 
Мечтая за кожата ти бяла,
за милващите ме ръце,
за скритото под топлото одеяло,
за устните от кадифе -
За тебе, мила, в кратката раздяла... ...
  109 
Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!
Небето - твой престол удобен,
а звездите са придворци.
Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?
Как не взираш се във сетния им валс? ...
  40 
Предложения
: ??:??