Любовна поезия
Любовната поезия е сред най-търсените и най-четените жанрове в българската литературна традиция. В тази колекция са събрани оригинални любовни стихове от автори на Откровения — любовни стихове за нея и за него, лирика за копнежа, страстта, раздялата и всички състояния на сърцето. Нови произведения се публикуват редовно.
Угнетен
преглъщах ехото им —
а имаха и послевкус.
Казах си:
„Рецепторите лъжат ме.“ ...
Крила от лед
върху цветните листа,
пиеш чуждата надежда,
скрита в утринна роса.
Танцът ти пленява мен, ...
Пясъчен копнеж
той сух бодил е в твоята душа –
дори преди да е цъфтял
и пълнил е ума ти с светлина,
дори с уханен смях да е церил ...
Дълги дни
за пореден път не мога да заспя,
чакайки времето да излекува...
частица от мен, всичко се къса...
четвъртък, три през нощта... ...
Завинаги
но винаги сам...
защо не усещам
близост там...
споменът ме преследва, ...
Непознато
трябва да знам какво изпитваш към мен...
дали съм тайна, която криеш от другите...
Високо летя, но не мога да вървя,
не знам правилата, трябва да съм на върха... ...
Безсъние
дали вече ме забрави...
времето минава,
боли, откакто ме остави...
вече нищо не е достатъчно... ...
Защо повярва
защо повярва ти на любовта му,
защо помисли, че любовта ви ще
е вечна. Защо избра него?
Но повярва ти на любовта му, ...
Стрелките на сърцето
времето не ми достига.
Като буйни водопадни капки
изтича и не мога да го стигна.
Когато те погледна във очите, ...
Мъглив спомен
воал от ласки, глухо натежал.
В очите ми светът почти умира,
а спомен стар във мене е живял.
По хълма вечерта пълзи смирено ...
Не съвсем
звездите светят като въгленчета добрина,
снегът се сипе тих, танцуващ и студен,
вали снегът от ясни, черни небеса.
И някак страшно е, и не съвсем, ...
Чакай ме
мислите ми сърце не слушат
стакан до мен мой брат
и ако си ти не знам
в нощ под луна ...
Сила
но много чисто, искрено, дълбоко
и само в спомените мяркат се лица,
но пак ми липсваш - рядко, но жестоко.
Поехме пътя неусетно, ...
Бейлис
изпита, изоставена дори
Още една цигара в късно,
далечно, чакащо "преди".
Там живея аз със любовта ни. ...
Пулсът на пепелта
не свършва в тишина и във покой.
То бавно и дълбоко в себе си се взира,
като ранен, но неукротим герой.
То носи белези — горчива памет, ...
Там, където търсех нас
превили плод над дървените къщи,
морето, слънцето, картините
и залива ни, в който търсех нас.
Да си припомним за луната кръглолика ...
Разминаване
и чакахме влакове да ни доведат —
ти на изток, аз на запад загледани,
как изпуснахме неусетно часа.
Мечтахме за дом, за влюбени погледи, ...
Искам да ти бъда есен
знам — отдавна е била.
Бурна като кратък полет,
пълна с трепет и тъга.
Няма да съм твое знойно лято — ...
Закъсняло, но искрено
е сърцето, със кръв е подписано.
Някаква тайна нощем шепти ми.
Може би повтаря ми твоето име?
Вехто и крехко, от теб нежелано. ...
Сродни души
месеци, години —
а може би
няколко живота.
Отново ще се срещнем, ...
Сняг все вали
тихо тръгваш си ти,
вън е чисто и бяло,
а снегът все вали.
Тъй бял като тебе, ...
Някога, някъде
близо четирсет години почти,
срещна момчето с огън в душата,
но го подмина, защото реши,
че сте приятели — истински, верни, ...
Белег в душата
Нараняваме се взаимно и не вървим наникъде,
забуксували сме на място от спомени, лъжи и надежди.
Но има и друга, по-голяма истина,
а тя е, че не мога да те пусна да си отидеш просто така, ...