Любовна поезия
Любовната поезия е сред най-търсените и най-четените жанрове в българската литературна традиция. В тази колекция са събрани оригинални любовни стихове от автори на Откровения — любовни стихове за нея и за него, лирика за копнежа, страстта, раздялата и всички състояния на сърцето. Нови произведения се публикуват редовно.
Някой подарил ѝ е светулки
набрал ги е навярно от реката,
и малката разплакана Цигулка –
легна замечтано на тревата.
Някой подарил ѝ е небе, ...
Златният миг
Сутринта започва с името ти.
В банята водата отмива нощта -
всичко, което е дръзнало да ни опетни.
Остава само онова, което свързва ...
Въпроси
обземат ме натрапчиви въпроси
и тази нощ съзнанието ми глождят,
а отговори в сън не ме спохождат.
Излизам вън и тръгвам без посока, ...
Его
И цялата власт,
Всичките страсти
И те във захлас
Болни идеали и вечни пари ...
Десерт "Копнеж"
прелитат шеф-готварски инструменти,
в поръската с подправки съм небрежна,
нагарчат прекалено на моменти.
На сняг белтъците със захар бия, ...
Пролет
разцъфнали,
напъпили под слънце,
пеперуди,
размахали листа, ...
Ново начало
щом съмнение в мен се е спряло?
Ако тръгна, дали предстои
път безкраен и ново начало?
Ако нощем сковава ме страх, ...
Тя
Глава ме боли.
Никоя не може да замени кафявите ти очи,
колкото и далеч да си, една оставаш си,
никоя не можа да ме впечатли, както ти. ...
Един от фасовете ти
на хартия, покрита с драсканици,
на пишеща машина с липсващи клавиши,
на старото ти писмо със следи от червило,
понякога с химикалка с почти свършило мастило, ...
Среща с тъгата
ще поканя да влезе Тъгата
и какво ще си кажем не зная,
но очаквам я тук, на вратата.
Ще започнем навярно със спомен, ...
Път без изход
и всеки път без изход е за нас.
Душите ни пътуват безутешни,
душите ни пътуват без компас.
Забравени, изгубени, в безвремие – ...
Спомен за (не)любим човек
към времето, в което се вълнувах
от дребните неща на този свят,
и всичко, от което се страхувах.
Не се завръщам вече към това, ...
3 28 9 23 16
и си най-сам, най-счупен и смутен,
от пепелта на собствената рана
издигни мост и тръгни по него устремен.
Щом всичко пред очите ти потъне ...
Времето е наше
Щом цялото време е наше,
тогава защо го пилеем?
Животът ни не е ли страшен,
когато без време живеем? ...
Клетва
да се чувстваш толкова малък
Да бъдеш и ти заблуден,
а животът ти жалък.
Заклевам те и ти да се влюбиш, ...
Ще те сънувам
като цветно ухание
на люляк в пролетен ден,
като лунно сияние,
спиращо пътя си в мен, ...
Наниз пендари
сърцето клето, либе, ми гориш?!
В това дъждовно, буреносно лято
в душата ми като порой валиш.
Копнежът ми се стича надълбоко ...
Наопаки
непременно различен и труден.
Аз към сушата, ти към дълбокото.
Аз заспала съм, ти пък си буден.
Щом опитам да хвана посоката, ...