62 844 резултата
Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове, ...
  14 
С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
В която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...
  99  10 
Със широко затворени очи,
пак сънувам залези красиви,
брега и укротените вълни –
споменът е жив, не си отива...
Разходките под звездното небе, ...
  31 
Гласът ти се разлива
по тялото ми
и прониква
в сърцето ми,
което се отпуска и отваря ...
  23 
на Джалма С.
Една жена от близкия катун-
красива като пролетна луна...
"Бате,ще ти гледам за самун!"
Беше със очи на ранена сърна, ...
  73 
Спомняш ли си ти,
наричах те "Шери",
и вярвах в теб, като в икона!
Ти беше моята "Мадона"!
Вярвах, вярваше и ти, ...
  23 
СТИХОВЕ ИЗ МАРАНЯТА
Такава непосилна жар
из нивите разсипа юли.
Аз знам, че любовта е дар.
Но някой този призив чу ли? ...
  91 
Гледам те!
От прозореца на
отсрещния вагон.
Два влака. Две посоки.
Съдбата е хазартен ...
  57 
Ти беше Ад… а аз мечтаех Рай!
Помъчих се докрай да те преглътна.
Макар да виждах, идващия край
на моята любов… съвсем безпътна.
С ината на телеца, продължих ...
  132  16 
Не беше рай, дори не беше ад.
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
  118 
От какво, от какво да се плашиш,
ти сърце? Вече всичко е път.
Зарежѝ полупразните чаши
и лъжите във виното. Кът,
са ти лудости светли, незнайни ...
  81 
ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо. ...
  76 
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
Робърт Бърнс ...
  122  13 
Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...
  74 
Усмивка"
I.
Усмивката ти — утро без дъжд,
гали ме тихо, дори и отдалеч.
Сърцето ми знае: когато си тук, ...
  53 
Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...
  99 
Да можех да избягам днес от себе си,
да можех да се слея с тишината,
в душата да изчистя всички белези
и да изпея песен недопята...
Да можех в пясък топъл да потъна, ...
  174  19 
Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни ...
  102 
Тихо, сонатата лунна звучи!
Носи ми спомени, шепот и зов.
Пак те сънувах — за кратко, почти,
вплитах в косите ти нишки любов.
Търся в небето познати съзвездия, ...
  99 
Подавам мъдростта си. На̀! Вземете я.
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...
  95 
Очи отворих, утро е.
Но не това, което чакам.
Все още време сънно е.
Сън тежък- неизплакан.
Под клепките изплуват ...
  126  15 
Нека погледнем в тези зелени очи
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
  71 
БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
... да си Жена край толкова мъже, е просто повод Господ да те милне –
а аз – нали съм дърто неглиже – несръчните ми длани са безсилни,
протягам към косите ти ръка с надеждата – за миг да те докосна,
"Обичам те!" – готов съм да река, не зная друга думичка по-проста, ...
  94 
Докато те събирам във дъха си
чертаят булевардите синкопи,
а вятърът смирено нейде гасне
след устрема си див и антилопен.
Недей да ме болиш във тишината! ...
  88 
1.
Не питаш как сърцето диша,
когато теб те няма тук.
През всеки ден в мълчание пиша
по кожата си твоя звук. ...
  79 
Открих те — не в тъга, а в светлина,
в съня, когато всичко се събужда.
Не беше гръм, но беше тишина —
и нежност, дето в мен се вслушва.
Не съм герой, не съм и плам, ...
  96 
ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...
  132 
Разказвай ми, за своите турнири
по всички континенти на света!
И нека пак оркестъра да свири!
Додето капят мъртвите листа…
Аз искам пак, при теб да се завърна! ...
  123 
Цветовете на нощта
Бледа изгрява луна,
светли са с нея звездите,
а във душата тъма –
мрачни са даже мечтите. ...
  62 
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Не си виновен, че дъждът вали.
За мойта самота – не си виновен.
Един от нас пое на път, нали?
А другият го чакаше покорно. ...
  114 
Гледам аз в небето лековито,
Жално към него си мисля миловито —
Как към погледа ми най-ярката звезда полита
И как може да е толкова упорита.
Да се чудиш нощем, но самотен, ...
  104 
Колчем те огорчат, не тъжи.
Тежки слова не изричай.
Някога да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-безпределната неволя ...
  108 
Жажда за идеал мен обхвана,
роза сред лъчи до мен да цъфти!
О, дете, излекувай тази рана,
дай ми пролет, радост и мечти!
Красивото в теб аз ценя високо, ...
  166 
Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...
  155 
Звезди в туй небе сияят,
мечтая за тяхната светлина,
о, жена, ти за мен си раят,
в тоя студ дай ми топлина!
В сърцето ми надежда се таи, ...
  161 
Странна игра -
вълк и сърна.
Безбройци свалящи лъжци -
небе остана без звезди.
Макар да е всичко търговия, ...
  83 
Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...
  109 
Тази твоя усмивка, която
обещава горещо сърце,
тази твоя усмивка, която
сипе смях на щастливо дете…
Тя пленява ме нежно и силно, ...
  96 
Дойде при мен, остави ме без дъх
и ми изтръгна с две ръце сърцето!
В душата ми остана леден лъх
и същността внезапно бе отнета.
Не бих се приближила, та дори ...
  229  18 
Във здрача на годините се връщам,
и късен сняг, пърченца сиви рони.
Аз твоят образ нежно пак прегръщам
и сякаш болка стара в мен той гони.
Не вик е, шепот е това, ...
  126 
Предложения
: ??:??