* * *
И не плачи!
Недей да страдаш!
Умряла си отдавна ти,
отдавна някъде си ти умряла
и твоето сърце е умъртвено,
и никога не си живяла,
и никога не си била,
и никога не си ти съществувала...
Защото скърбиш ти за нещо нереално,
за нещо, дето никога не е било...
**********
Сняг,
а в съцето ми бяла тъга,
искам да ме преоткриеш,
за да ме обикнеш така,
както искам ти да обичаш...
Сняг,
а моите сълзи - бели кристали,
застилат земята в бяло...
чувствата в теб са замряли,
но остава споменът, че в мен е боляло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Андреева Всички права запазени
