May 20, 2008, 8:35 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 2
 

И не плачи!

Недей да страдаш!

Умряла си отдавна ти,

отдавна някъде си ти умряла

и твоето сърце е умъртвено,

и никога не си живяла,

и никога не си била,

и никога не си ти съществувала...

Защото скърбиш ти за нещо нереално,

за нещо, дето никога не е било...

                  **********

Сняг,

а в съцето ми бяла тъга,

искам да ме преоткриеш,

за да ме обикнеш така,

както искам ти да обичаш...

Сняг,

а моите сълзи - бели кристали,

застилат земята в бяло...

чувствата в теб са замряли,

но остава споменът, че в мен е боляло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е!
  • "Защото скърбиш ти за нещо нереално,за нещо, дето никога не е било..." - и аз съм била така, стихът ти ми навя спомени... Красив е!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...