Напомняш ми на стари сънища,
пренесли малки светове.
И ти в спомените купища
намираш своите брегове.
Обичаш ме, а после плача,
безутешно, в ъгъл скрит.
Обичам те, а пак се влача,
в ден лъжовен, мразовит.
Любовта ни пак окаяна,
оставихме в чуждите ръце.
Напомняш ми картина позабравена
от нашите малки светове.
© Елена Всички права запазени