Напомняш ми на стари сънища,
пренесли малки светове.
И ти в спомените купища
намираш своите брегове.
Обичаш ме, а после плача,
безутешно, в ъгъл скрит.
Обичам те, а пак се влача,
в ден лъжовен, мразовит.
Любовта ни пак окаяна,
оставихме в чуждите ръце.
Напомняш ми картина позабравена
от нашите малки светове.
© Елена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
