15.01.2006 г., 12:24

* * *

894 0 1
Смеейки се – плача,
Плачейки се смея,
Но напред аз гордо крача,
Дори умирайки – живея!

Не знам какво ще има утре
И дали ще бъда там,
Но знам, че днес не ще се върне
В сърцето може и да няма плам!

Светът е малък –
Всичко под едно небе е,
А животът – страшно кратък,
Сега ни има – после не…

Но във всяко нещо има смисъл,
Да се бориш, да си силен трябва,
Това, що някой преди теб е написал –
Не, никога недей забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...