15.01.2006 г., 12:24

* * *

897 0 1
Смеейки се – плача,
Плачейки се смея,
Но напред аз гордо крача,
Дори умирайки – живея!

Не знам какво ще има утре
И дали ще бъда там,
Но знам, че днес не ще се върне
В сърцето може и да няма плам!

Светът е малък –
Всичко под едно небе е,
А животът – страшно кратък,
Сега ни има – после не…

Но във всяко нещо има смисъл,
Да се бориш, да си силен трябва,
Това, що някой преди теб е написал –
Не, никога недей забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...