Jan 15, 2006, 12:24 PM

* * *

  Poetry
899 0 1
Смеейки се – плача,
Плачейки се смея,
Но напред аз гордо крача,
Дори умирайки – живея!

Не знам какво ще има утре
И дали ще бъда там,
Но знам, че днес не ще се върне
В сърцето може и да няма плам!

Светът е малък –
Всичко под едно небе е,
А животът – страшно кратък,
Сега ни има – после не…

Но във всяко нещо има смисъл,
Да се бориш, да си силен трябва,
Това, що някой преди теб е написал –
Не, никога недей забравя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...