28.03.2006 г., 22:11

***

1K 0 0
Защо все ме питат и разпитват?
Защо не ме слушат, когато им говоря?
И после нехайно и безделно,
уморено и ежедневно,
отново ме питат...
Искам да говоря с някой,
но никой не иска да говори с мен.
Душата ми покрусена е от грубата реалност
и в щит защитен се увива
и толкова усърдно се покрива.
Дори любовта думите любовни забравила
не иска да говори с мен.
Сама съм и никой с мен не е.
Само мили думи песъчливи
хвърлят в очите морни,
морни - уморени да търсят
там в безкрая Рая,
където ангели небесни
с усмивките си благи те галят.
Но Рай няма,
само Ад зловещ,
всичко сграбчващ и непускащ,
докато силите свършили
предават душата.
Горката!
Самотата я обрича  -
болка и борба!
Никой не я чува,
никой не й помага!
Сама! До край или сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...