28 mar 2006, 22:11

*** 

  Poesía
720 0 0
Защо все ме питат и разпитват?
Защо не ме слушат, когато им говоря?
И после нехайно и безделно,
уморено и ежедневно,
отново ме питат...
Искам да говоря с някой,
но никой не иска да говори с мен.
Душата ми покрусена е от грубата реалност
и в щит защитен се увива
и толкова усърдно се покрива.
Дори любовта думите любовни забравила
не иска да говори с мен.
Сама съм и никой с мен не е.
Само мили думи песъчливи
хвърлят в очите морни,
морни - уморени да търсят
там в безкрая Рая,
където ангели небесни
с усмивките си благи те галят.
Но Рай няма,
само Ад зловещ,
всичко сграбчващ и непускащ,
докато силите свършили
предават душата.
Горката!
Самотата я обрича  -
болка и борба!
Никой не я чува,
никой не й помага!
Сама! До край или сега!

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??