6.02.2005 г., 12:05

* * *

1.3K 0 1

Да дойдеш дълго аз те чаках
и много пъти мислех си, че те открих
и колко пъти дълго плаках
и колко пъти аз сърцето си разбих.
Но вярвам, че ще те намеря някой ден
и сълзите мигом ще презсъхнат
и очите твои вперени във мен
жажда да живея ше ми вдъхнат.
И усмивка пак ще грейне на лицето,
всякъш някаква магия,
неразбито ще тупти сърцето,
щом аз тебе – ЛЮБОВТА открия .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....