9.11.2005 г., 17:19

***

812 0 0
             Живеех в малкия град -
                градът на завистта,
             градът, в който срещнах
                           теб и любовта.
             Любов, на която всички завидяха,
             опитаха се да ни спрат,
             но не успяха.
             По-силни станахме,
             но те не го разбраха.
             Благодарение на тях,
                     на подлостта им,
             по-силни чувствата ни заваляха.
             Омразата дори не ни попречи
                да спрем да се обичаме.
             Не Ви презираме. Ценим Ви.
             Благодарим Ви, неприятели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...