Nov 9, 2005, 5:19 PM

***

  Poetry
811 0 0
             Живеех в малкия град -
                градът на завистта,
             градът, в който срещнах
                           теб и любовта.
             Любов, на която всички завидяха,
             опитаха се да ни спрат,
             но не успяха.
             По-силни станахме,
             но те не го разбраха.
             Благодарение на тях,
                     на подлостта им,
             по-силни чувствата ни заваляха.
             Омразата дори не ни попречи
                да спрем да се обичаме.
             Не Ви презираме. Ценим Ви.
             Благодарим Ви, неприятели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...