***

Ръцете ми те галят и в съня...
В съня те галят, моя нежност алена!
Събличат те, на дневна светлина,
постлали черга пъстра, древноалена.

Захвърляме излишните слова,
събрали мъх под вишневите клони,
забравяме за миг дори това,
че билков дъх от вятъра се рони.

И жаждата събрахме я с жарта,
подпалила безкрайната вселена -
във свойта орбита ни тя въртя,
дорде сънят началото зачена.

Намръщена хазайка е ноща.
От твойто рамо устните отделя!
Облича те в прощална тъмнина
и сипе мраз по топлата постеля...