Sep 12, 2006, 12:20 AM

***

  Poetry
983 0 0
***

Ръцете ми те галят и в съня...
В съня те галят, моя нежност алена!
Събличат те, на дневна светлина,
постлали черга пъстра, древноалена.

Захвърляме излишните слова,
събрали мъх под вишневите клони,
забравяме за миг дори това,
че билков дъх от вятъра се рони.

И жаждата събрахме я с жарта,
подпалила безкрайната вселена -
във свойта орбита ни тя въртя,
дорде сънят началото зачена.

Намръщена хазайка е ноща.
От твойто рамо устните отделя!
Облича те в прощална тъмнина
и сипе мраз по топлата постеля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...