* * *
Вече не вярвам така в любовта,
Както го правех преди.
Празен за мен е, безсмислен света,
стопиха се мойте мечти.
Вече не вярвам така във успеха,
който си мислех че предстои.
Вяра, надежда... Те всичко ми взеха!
Нямам и смелост дори!
Вече не вярвам на другите хора.
Техните клетви, измами, лъжи...
Много ме лъгаха. Чувствам умора.
Чувствам, че нещо света ми руши...
Само на себе си вярвам сега.
Знам, че поне тази вяра ми стига.
Сам, човек може да чувства тъга,
но има ли чест, това го издига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
