Доротея (Маргарита Дянкова) Доротея (Маргарита Дянкова)
101
Jul 10, 2005, 4:49 PM

* * *

  Poetry
1K 0 2
 

Вече не вярвам така в любовта,

Както го правех преди.

Празен за мен е, безсмислен света,

стопиха се мойте мечти.

 

Вече не вярвам така във успеха,

който си мислех че предстои.

Вяра, надежда... Те всичко ми взеха!

Нямам и смелост дори!

 

Вече не вярвам на другите хора.

Техните клетви, измами, лъжи...

Много ме лъгаха. Чувствам умора.

Чувствам, че нещо света ми руши...

 

Само на себе си вярвам сега.

Знам, че поне тази вяра ми стига.

Сам, човек може да чувства тъга,

но има ли чест, това го издига.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0