Снуки (Снуксън)
4 8
6.09.2006 г., 16:32 ч.

* * * 

  Поезия
767 0 10

Когато погледна напред - все натам
където ти изчезна по пътя
аз все ще се питам и няма да знам
дали любовта не бе мъка...
Събирам парчета, лепя ги с лепило,
но пак без успех и без резултат..
Сърцето ми отвътре като дърво е изгнило
и денят завинаги изпълнен е с мрак.
Дали ще се върнеш някога ти -
при мене - аз няма да знам,
не може сърцето да спре да кърви
духът ми ранява се сам...

© Снуксън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??