* * *
Когато погледна напред - все натам
където ти изчезна по пътя
аз все ще се питам и няма да знам
дали любовта не бе мъка...
Събирам парчета, лепя ги с лепило,
но пак без успех и без резултат..
Сърцето ми отвътре като дърво е изгнило
и денят завинаги изпълнен е с мрак.
Дали ще се върнеш някога ти -
при мене - аз няма да знам,
не може сърцето да спре да кърви
духът ми ранява се сам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снуксън Все права защищены
