18.07.2006 г., 13:41 ч.

*** 

  Поезия
671 0 2

Ти толкова много ми взе!
Младостта ми обрули и смачка

като есенни стари листа.

От любовта ми с пълни шепи граби

като от девствен извор - вода.

Като пролет те чаках, а зъзна

от студа, който носиш във теб.

Омраза в очите ти виждам

и разбирам – ти не си този, когото обичам.

 

 

 

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??