Jul 18, 2006, 1:41 PM

*** 

  Poetry
788 0 2
Ти толкова много ми взе!
Младостта ми обрули и смачка
като есенни стари листа.
От любовта ми с пълни шепи граби
като от девствен извор - вода.
Като пролет те чаках, а зъзна
от студа, който носиш във теб.
Омраза в очите ти виждам
и разбирам – ти не си този, когото обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??