***
790
0
0
Като старо вино е тъгата…
И ме опива, и ме носи…
Потъвам и се лутам в нея!
А мислех, че е в миналото,
но уви, стои си вътре в мен -
лекичко докосва всеки ден
и гали тапата,
която аз самата си поставям…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Димитрова Всички права запазени
