* * *
Не говори! Не казвай нищо!
Нека, прегърнати да помълчим!
Очаквах те, от дълго чакане боли,
в прегръдката ти, нека се лекувам.
Очите ме боляха, нека да ликуват,
ръцете ми те чакаха, да те докоснат.
А устните ми прежадняха, нека се напият,
от устните ти, омайно тежко вино...
Не искам, да ти казвам колко пъти,
душата ми се губеше в мъгли,
в стенанията на сърцето ми самотно,
затварях своите врати. И плачех,
безутешно... птица, загубила небето си.
Сега си тук, до мен... а аз треперя,
Прегръдката ти е уютна, топла.
От щастие и радостта, че с мен те има,
от обич шепна и треперя...
Нека, прегърнати да помълчим!
Очаквах те, от дълго чакане боли,
в прегръдката ти, нека се лекувам.
Очите ме боляха, нека да ликуват,
ръцете ми те чакаха, да те докоснат.
А устните ми прежадняха, нека се напият,
от устните ти, омайно тежко вино...
Не искам, да ти казвам колко пъти,
душата ми се губеше в мъгли,
в стенанията на сърцето ми самотно,
затварях своите врати. И плачех,
безутешно... птица, загубила небето си.
Сега си тук, до мен... а аз треперя,
Прегръдката ти е уютна, топла.
От щастие и радостта, че с мен те има,
от обич шепна и треперя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Браво Джейни!
