niram (Марин Лазаров)
80 4
10.08.2005 г., 9:11 ч.

* * * 

  Поезия
844 0 2
АЗ СЪМ НАЙ-ГОЛЯМОТО МОМЧЕ

Аз съм най-голямото момче
на майка ми - безбожна.
Затуй се върнах сред море
да търся мида. И под ножа

съзрях - блестяха две очи
целувани с насмешка - болка.
Преди да се родя, роди
смъртта на брат ми, тъй жестока.

А можех аз да съм в пръстта.
Над нея майка ми се смее.
Най-влюбената тишина
зарад живота спря да пее.

Невероятното сред тази смрад,
наричана грижовно памет,
опитвам се да бъда гад
избързал в дъното на завет.

Избързал, но прозрял в мечти -
остатъка е страшно бреме.
Тежи! Научи се да бди
в придатъка наричан време.

И в жалкия, вечерен хлад
ръка безбожно ме погали.
Боли ме, мамо! Стъпил в хлад
износвам си мечтите - рани.

© Марин Лазаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??