* * *

30.05.2015 г., 22:02 ч.

Поезия

413 0 1

Простих на врагове и на приятели,

на себе си така и не успях.

Изпратих в ъгъл тих мечтата си,

покрита с носталгичен прах.

Простих на тези, дето са решили,

че могат да говорят с мен надменно;

на всички, от глупост съгрешили,

които ровят в раните ми тленно.

Приех, простих и не забравих,

а в мен несбъднат, тъжен стих звучи,

че някъде, отдавна изоставих

смеха, прегърнал моите сълзи!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

petrova95 (Пепи Петрова)

2015-05-31T00:15:20+03:00

Екатерина, прошката е присъща на силните, а щом ти прощаваш, значи си една от тях, а щом си една от тях трябва да забравиш за болката и сълзите и да нарисуваш на лицето си една красива и широка усмивка. А за стихотворението, то е направо чудесно.Поздравления!