Простих на врагове и на приятели,
на себе си така и не успях.
Изпратих в ъгъл тих мечтата си,
покрита с носталгичен прах.
Простих на тези, дето са решили,
че могат да говорят с мен надменно;
на всички, от глупост съгрешили,
които ровят в раните ми тленно.
Приех, простих и не забравих,
а в мен несбъднат, тъжен стих звучи,
че някъде, отдавна изоставих
смеха, прегърнал моите сълзи!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
