24.11.2006 г., 21:04

* * *

855 0 0

дълги месеци бях в покой.
стига толкова престой.
продължавам животa си диво
с моето Тони любимо.
обичам я това ми шепне сърцето.
мисля че ще хвръкна чак до небето



после ще хванем ние бързия влак.
и ще се чува само обичам те и пуф-паф.
дълго ще стоим в коридора навън
а прозорците ще си правят своето дрън-дрън.
ще се взираме в слънецето и небето,
а после ще се качим в на щастието купето
там ще има още влюбени двойки
които няма да знаят своите бройки.




но стига вече толкова мечти
да се върнем пак в нашите дни.
кадето всичко е толкова скучно и еднообразно
че чак ми се вижда напразно.
само тя ми дава сили да живея
без от тази скука да побелея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиан Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...