дълги месеци бях в покой.
стига толкова престой.
продължавам животa си диво
с моето Тони любимо.
обичам я това ми шепне сърцето.
мисля че ще хвръкна чак до небето

после ще хванем ние бързия влак.
и ще се чува само обичам те и пуф-паф.
дълго ще стоим в коридора навън
а прозорците ще си правят своето дрън-дрън.
ще се взираме в слънецето и небето,
а после ще се качим в на щастието купето
там ще има още влюбени двойки
които няма да знаят своите бройки.

но стига вече толкова мечти
да се върнем пак в нашите дни.
кадето всичко е толкова скучно и еднообразно
че чак ми се вижда напразно.
само тя ми дава сили да живея
без от тази скука да побелея.