Отварям си очите – виждам теб,
сърцето ми със твоето тупти,
за моята душа си хлеб,
животът ми е в твоите очи.
Усмивката ти пак по мен се стеле,
прегръдката ти нежна е преграда,
от днес навеки ще се слеем.
Не давай миг сърцето ми да страда.
На Хриси и Милен
© Зл Павлова Всички права запазени