Петя_Ап
58 2009
2.09.2022 г., 22:00 ч.

*** 

  Поезия
752 10 17

И беше ден, когато ти дойде,

но с теб запалихме звездите. 

И стана нощ, когато ме превзе,

когато преоткрихме висините.

Със теб летях, на твоите криле, 

не чувствах глад, ни страх, ни болка.

Свободна дишах в твоите ръце, 

летях със теб до изнемога.

И стана ден, и слънцето изгря.

Приканваше ни да излезем. 

Но двама с теб, забравили света, 

до лудост пак един за друг милеем. 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 🙂 Много ти благодаря и тук.
  • Много хубав съкровен стих! Поздравления, Петя!
  • И аз на това се надявам, Мария. Да се запазят във времето, въпреки обстоятелствата. Благодаря.
  • Усетих силните ви чувства, повярвах им! Дано останат така светли и непомрачени от нищо!👍❤️🧡💜💙💚
  • Много благодаря, Соня. Приятно ме изненада посещението ти.
  • Хареса ми! От този стих би станала чудесна любовна балада. Поздравления!
  • 🙂
  • Много благодаря, Катя. Весели празници и на теб!
  • Харесвам любовна поезия с щастлив край.
    Весели празници!
  • Красиви думи... искам си да мога да ги кажа някому...
  • Чудесен стих!
  • Благодаря за уважението. Бъдете вдъхновени. 🙂
  • Силни чувства има тук, които засищат сетивата!
  • Стихът ти оставя чудесно усещане.
    Поздрави!
    Успех!
  • Красива и щастлива любовна поезия
  • Хареса ми любовното ти чувство и страст!
Предложения
: ??:??