И беше ден, когато ти дойде,
но с теб запалихме звездите.
И стана нощ, когато ме превзе,
когато преоткрихме висините.
Със теб летях, на твоите криле,
не чувствах глад, ни страх, ни болка.
Свободна дишах в твоите ръце,
летях със теб до изнемога.
И стана ден, и слънцето изгря.
Приканваше ни да излезем.
Но двама с теб, забравили света,
до лудост пак един за друг милеем.