***

Sep 2, 2022, 10:00 PM

Poetry

5.0 / 20

938 10 17

И беше ден, когато ти дойде,
но с теб запалихме звездите.
И стана нощ, когато ме превзе,
когато преоткрихме висините.
Със теб летях, на твоите криле,
не чувствах глад, ни страх, ни болка.
Свободна дишах в твоите ръце,
летях със теб до изнемога.
И стана ден, и слънцето изгря.
Приканваше ни да излезем.
Но двама с теб, забравили света,
до лудост пак един за друг милеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Листо на вятъра
Reflection

I‘ll let my shadow lead me on my way beyond the sorrow of the dying day. I’ll let the mirror show me...
Nightflower

Flowers of the night, they're coming uninvited. The messenger of light hunts them with exitement. Th...
Wiseman

WISEMAN “Wisdom is the most exact science” Aristotle Wiseman, tell me what I have to do? Oh my keepe...

More works »