23.05.2008 г., 15:13

* * *

796 0 1

Някога

 

Някога, когато беше вчера,

всичко хубаво било е.

Някога, когато с тебе бяхме двама,

жива беше любовта ни.

Някога, когато пак се срещнем,

няма да сме двама.

Някога, когато пак се в миг погледнем,

няма да се обичаме както тогава.

Някога, когато няма да се видим,

ще се гледаме на снимка пожълтяла.

Някога, когато в друг живот се срещнем,

може би ще сме двама.

Някога, тогава пак ще се обичаме

и в миг сърцата ни отново ще туптят.

Някога, когато пак се сънуваме,

в този миг ще се целуваме.

Нека бъде за тогава, когато ще бъде някога!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....