***
как се следи
с душата
онова
що си заминава
без разсъдък
и без отчаяние;
без и миг
подражание.
как се чувства
щом си далеч от всичко.
безполезни са
всички тези тръпки –
внушаваш си,
че безделник да не си.
как придаваш
значение
и как възбуждаш
косъмчетата
по ръцете си,
щом цялата музикалност
е ей там в небето,
зад светкавици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
