2513 резултата
Недоизказано
Недоразбрано
Неоценено
Нерадостно
Недолюбено ...
  30 
Денем всичко беше ясно -
танцът беше мимолетен, енергичен, лек.
Имаше достатъчно за мен и теб.
Не можеше да скрие поривите сутрешната мъгла.
Сутринта бе извор от мечти, тъй внимателно подготвени от твоите очи. ...
  15 
Вятърът изпъва
лъковете на дърветата.
Огледалото на водите
умножава светлината.
Ще забравят пътеките си ...
  25 
Ангелите плачат също –
но безгласно. И безкръвно.
Без следа от нарушение
на равновесието,
приело облика на утринен лъч, ...
  24 
Опитаха се да осакатят песента му,
да откъснат труда от ръцете му,
да стъпчат и да изпразнят сърцето му,
да изхвърлят в огъня творбите му,
да отнемат звездите от мечтите му, ...
  22 
Както каньоните се движат до мястото
на променената вода,
така и хората транзитират опит
между материята и духа.
Човек фигурира като природа ...
  36 
Да обичаш от разстояние
е да обичаш с душата си.
Да обичаш от разстояние
е да оставиш жива магията.
Да обичаш от разстояние ...
  38 
В гънките на главният ми мозък,
червейчета малки се нагнездили,
пир си правят, дори се веселят,
хранят се от моите фантазии.
Понякога главата ми гъмжи, ...
  250 
И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича, ...
  45 
Недей си тръгва завинаги от мене,
знай ще страдам и много ще боли.
Сърцето ми ще плаче наранено,
раздялата ще ми тежи!
Макар, че тръгна, аз няма да забравя, ...
  259 
Здравей, Майко Земя.
Синя планета. Обетована земя.
Как си днес? Защо плачеш?
Забравих, знам, за теб. Нараних те.
Толкова, че съм те изоставила. ...
  44 
Заседна дълбоко в моето сърце
и не иска то оттам да те пусне.
Сърцето ме предаде, при теб остана,
не чува, че нямам право до теб да бъда.
Обичаме се, но любовта ни е невъзможна! ...
  38 
Големият син влезе,
раменете му бяха толкова широки,
че закриваха слънцето.
Вратите се отместиха,
той бе неимоверно пораснал. ...
  90 
Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни в ...
  44 
Лицето ти скрито на тъмно в моя ум
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан ...
  31 
На младите морето им е до колене,
силата е в техните ръце.
От мечти са вдъхновени,
с жар е пълно тяхното сърце.
Ако някой тази жар разрови, ...
  335 
И създаде Бог жената,
мъжът да има в живота си другар.
Да му бъде вярна съпруга и майка
и на сърцето му да бъде господар.
Всяка жена е страст от желания, ...
  152 
Това е проблемът на хората –
че смятат чуждия опит за глупост и си мислят
"Никога няма да разбереш моята болка".
Момичетата просто искат най-накрая да намерят добър човек.
Мисля, че всяко момиче иска да има връзка ...
  38 
Не съм мъченица, нито жена,
която е лесна за обичане.
Трудно ще ти бъде с моя характер,
да кажеш доволен – получи се.
Аз съм с дива природа, дива пантера, ...
  176 
Звезди и планети.
Свобода и кораб.
Пътуваме към себе си.
Две свързани сърца.
  47 
В съня ми идвай, ще те чакам мамо!
Раздялата все още ми тежи!
Да си поплача на майчиното рамо,
че за теб душата ме боли.
Как мога нявга да забравя, ...
  199 
През зимата
Не е бяло. Нито достатъчно шоколадово.
Студено е. И топло.
Там, където кръвта е моят цвят.
А небето е твоето око. ...
  118  14 
С изящни пръсти
акордира вятъра
шумоленето в листата.
  15 
Експеримент
Отворих прозореца,
градът нахлу
в стаята ми –
замириса на бензин. ...
  38 
Мост и река.
Маски без приличие
Уморяваше ме това.
Уморяващи хора
Фалшиви усмивки. ...
  43 
Остави кошмарите назад,
вземи само уроците от тях,
погледни светлината как те обича,
протегне ръка, обичай и ти...
Върни се когато беше дете. ...
  35 
Аз искам по света да се разходя
с една, едничка, мъничка торбичка.
Ще сложа в нея всеки топъл залез,
погалил нежно моите страни.
Ще пъхна вътре и доброто ...
  38 
Липсата
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...
  39 
Живота ме научи на много неща,
едно от тях е да не казвам „не мога“.
Това се превърна в житейска съдба
и винаги си казвам „мога“
Това ме нахъсва, дава ми стимул, ...
  236 
Въртим ли се, въртим
все около едни и същи пътища.
Камъни отрупват всяка пътека,
а ние в опита си за щастие
все ги заобикаляме. ...
  92 
Копнеж по нещо простичко,
позна ли?
Да дреме в теб
и малко да боли...
За малко тук поспри! ...
  86 
Душата ми жадува за покой,
уморена от интриги и сплетни,
от злоба, алчност, обиди кат порой,
от гадни номера и клевети.
Искам спокойствие и тишина, ...
  268 
И днес времето показа безмилостната си маска.
Небето беше мътно.
Шоколадова глазура за украса.
Щеше да вали.
Дланите ми пареха. ...
  85 
Лятото изплиска с шепи своите лъчи.
Както си клокочеха светлинно,
тръгнаха на юг.
Останаха лъчисти изпарения,
които се загърнаха с палта. ...
  49 
По-живи от нас, мъртвите,
самоумъртвяващите се,
отобразени на иконите,
самоизобразяващи се,
мълниеносно идващи на помощ ...
  56 
Понякога можеш да се провалиш.
Да загубиш сърцето си по пътя.
Но как да забравиш незабравимото?
То просто ще се загнезди в теб.
Тогава ще се развикаш силно, ...
  58 
Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...
  46 
Тъмните черни облаци в мен събуди,
неочакваната буря.
Появи се като мълния,
пълна с живот и свободен дух
и с находчивост и вярност ...
  31 
Кой ще поведе и кой ще бъде воден?
Въпросът на века…Кой е готов да реши?
А не е ли от по-голямо значение
това, че има решение,
че може да бъде простено? ...
  29 
Приятелко, далече съм, а исках да ти кажа,
че самотна съм и залъкът ми ми горчи.
И в тази зимна нощ, Луната ми е стража,
а от умора вече, само си мълчим.
Навън студено е, студено е и в мене. ...
  52 
Предложения
: ??:??