2 906 резултата
Написах наръчник за грешки,
всяка по два пъти поне
повторена неволно, по детски.
Натежала над мойте рамене.
И колко лъжички вина ...
  16 
Обгърна ме със своята светлина,
бяла, чиста и по-бяла от снега…
толкова ярка и гореща като слънцето,
цветна, щастлива, по-цветна от дъгата…
Зася цветя и дървета по цялата земя ...
  12 
***
В ръцете ти несигурни,
за пореден път се скривам
и думите ти медени,
ме утешават кратковременно.
В очите ти кристални, ...
  25 
Ще се завръщам винаги при теб,
мой дом и мое родно място!
Когато на тъга съм в плен,
щастливото си детство помня ясно!
Обгрижвана от майчините ласки, ...
  22 
Здравей мое утро, от слънце огряно!
Нов ден с надежда посрещам аз рано!
С изгрева светъл усетих в захлас,
че всичко в живота е постижимо за нас!
И нека е светло в нашите сърца! ...
  31 
Ще убия любовта ни,
за да ме забравиш ти!
Ще те накарам да ме мразиш
и с ненавист очите да пламтят!
В сърцето мъжко любовта ще погубя, ...
  69 
Август ме посрещна в погледата ти,
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...
  65 
Няма време в живота нито място в света,
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...
  81 
Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.
Вторачени са в мен безброй надежди, ...
  54 
утеха има само в тишината
тишина нейде в самотата
мъгливи спомени и силуети
отколе мъртвите поети
помрачените ъгли ...
  34 
Чувствал ли си се така, сякаш си изгубил всичко?
А чувствал ли си самота без причина?
Имаш си всичко. Дом, храна, жена. Но нещо ти липсва. Вътре.
Не знаеш какво и защо. Но го чувстваш.
Знаеш, че не е редно. Чувстваш вина. ...
  69 
... Обикновено такива хора не остават за дълго.
Идват,
правят те малко по-щастлив,
карат те да
Вярваш, ...
  99 
I
Поет бях и поет ще продължа да бъда...
за начинанието дали ще има цена посилна?
II
Греховете на поета са нещо тленно, преходно, ...
  79 
Коледа е,
семействата се събират.
На старото гробище в Банкя
майка пали свещ на гроба на сина си.
Заедно са.
  70 
Студено е!
Заснежено!
В просъница
оголели клони
Южняка зоват; ...
  79 
Аз съм дългата нощ
под клепачи на чакащ,
и най - късият ден
на влюбен в море и във пясък.
Аз съм пролетен дъжд. ...
  53 
Толкова съм близо,
а съм ти толкова далечен,
на една ръка разстояние
и на една бездна от душата ти.
Уловил съм те в мислите си, ...
  93 
Знам къде ми е болката.
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...
  89 
Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...
  111 
Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...
  45 
Днес си купих студ,
от празните улици
на осиротелия град.
Нали ме знаеш,
вечно търся неща, ...
  135 
В стаята празна търся теб.
Виждам силуета ти...
Чувам стъпки тихи...
Отварям очи - няма те!
Играеш си с мен. ...
  63 
Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
  113 
"Тъй върви светът-
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...
  75 
В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
  82 
И знам, че още преди да са изпопадали
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...
  67 
Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата, ...
  97 
Песента подир есента.
Сгушена и тя на две
Изпускам се
Двете ти ръце
ме изпускат ...
  91 
В памет на Петя Дубарова
един неизживян творец
На небето стигна да твориш.
Да търсиш ти пъстрите знания,
с рая рими да редиш. ...
  83 
***
Попита ме една приятелка
„Какво да ти донеса от България?”
„Нищо” й казах,
а тя настоя.
Ами тогава ...моля, ...
  85 
не ме оставяй
сам да плача
светец ли съм за теб
или съм в здрача
аз нося ти лъч ...
  105 
Все оставах - инатлива гънка
върху дълго гладената ти ленена риза.
Понякога тръгвах, разхождах се
по осланените друмища на счупените
между нас срички и от време на време ...
  67 
Знаеш ли,
колко те обичам?
Естествено, че не!
Защото ти не ме обичаш…
Предпочиташ да ме гледаш ...
  121 
Днес изгоря
като лошо свита
на ръка цигара...
Опитах се да дишам във мъгла,
в своя собствена сутрин; ...
  189 
вятърът оглозга
крилете ни отдавна
и ето ни нас –
осакатели ангели,
проповядващи пролет; ...
  197 
Ще бъда - сляпа светулка,
открадната щипка
солено слънце от тъмната сладост,
защото някой ще ме е написал;
надраскал крайниците ми - ...
  129 
it has always been
everyone knew the answers to all the questions,
but no one could know,
what can happen to him
in a short time, in a moment? ...
  330 
Любовта не оправдава средствата,
не оправдава и компромисите,
нито скритите тъги и болки,
нито простените измами.
Любовта е чиста! ...
  172 
Имах нужда от топлината
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...
  109 
Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...
  54 
Предложения
: ??:??