...
Обръщам се назад към прашните улици,
цигулари свирят тъжната песен въпросително.
Дали пътя ще намеря потънал в прахта,
или да очертая посоката трябва аз сам?
Чувам аз стъпките тъжни как ходят след мен,
но това е единствено моята страдаща сянка.
Затварям душата си все по-ранима,
чакащ любовта единствена и няма.
Очите изпълват се безкрайно със сълзи,
търсят те все още надежда за щастие.
Ръцете треперят от страх и самота,
мечтата да усещат теб се изплъзва така убийствено болезнено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
