* * *

     Когато върху устните си не усещаш устни,

     когато нощите останат безразлично пусти,

     когато утрото пристига стенейки и сълзите

     вече не отмиват болката...

     когато болката... и тя те изостави

     и от сълзите вече няма нужда,

     и утрото размие се в деня,

     а денят те изнасилва животински

     и усещаш, че и душата ти е чужда в теб -

     спасение намираш в устните,

     които целуват те,

     напук на безразличноста...