9.07.2016 г., 8:39

13 юни

482 0 2

13 ЮНИ 
Един сподавен писък разцепи тишината 
и облаци заплакаха от делнична покруса... 
Навярно пак е птица,напускаща душата си, 
или е просто вятър, през мислите допуснат. 

 

Шофьорът автобусен подмина важна спирка. 
(Изглежда светофарът кървеше във зелено?!...)
А сигурно галактики сега така умират 
в пророческите сънища на звездните тюлени...

 

И може би молитвата на пясъчните дюни 
е тайнствена и трудна, защото не вали... 
На календара пише Тринадесети Юни -
ден, в който даже Слънцето не знае, че боли. 

 

Лондон 13/06/2016'  08:56

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...