37849 резултата
Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...
 
Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима ...
  26 
До смърт ми е омръзнал този делник,
предъвкващ остарели новини.
Разделящ ден и нощ — неравноделно,
та лудостта ми да я подчини.
Разсъмва се. Умора те приспива, ...
  88  10 
- Имаш бръчки.-
огледалото крещи,
слънцето свети безмилостно
и вае тъжни уморени очи.
Сребро проблясва в косите смолисти ...
 
Омеси ми, мамо, погача,
заминавам на път, надалеч.
Не плачи, аз също не плача,
мойто детство е минало веч.
Омеси ми мамо, погача ...
  49 
Духовно Гурбетчийство!?
Един ден, когато мен няма... вие не се тревожете,
Молете Богу и Благославяйки... Душата отпуснете!
Този човек на парите внимание не обръщаше.
Гурбетчийство за Духовно израстване превръщаше!? ...
  12 
"Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?..."
Ех, как искам пушка да взема,
пушка стара и баш кремаклия.
Наша Яна,най- хубава Яна, ...
  29 
Срещнах Миналото днес...
Аз срещнах Миналото днес:
най-неочаквано, случайно...
... Тя спря усмихнато, с фине́с,
но и престорено нехайно... ...
  16 
Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...
  78 
Боже, как ми омръзна от тайни!
Как ме стяга душата ми питаща,
как се блъскат крилете ѝ жадни,
неразтворени, неизлитащи
от бутилката пълна с желания ...
  169  11 
Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...
  29 
Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече ...
  24 
Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин ...
  90  12 
Взаимно се създадохме добри,
но няма място в рая за такива,
боли от раждането до „умри“,
а между тях е топло, но изстива …
... защото не достига светлина, ...
  67 
Когато скъсаш страници от романа,
изпускаш безценни и важни моменти...
Самотуваш си... И се вкарваш в капани
от съмнения и пръснати фрагменти...
Лепиш и наместваш случайни парчета, ...
  66 
Аз не моля Бог, да спаси моето тяло.
Малко плът умираща бавно.
Аз не моля Бог, да направи,
Пак да бъда прекрасен младеж.
Аз не моля Го, нещо ценно да имам. ...
  58 
Студът прониква в мен като врата
отворена до край срещу Всемира!
Заспя ли - като падаща звезда
ще мине през съня ми, без да спира.
Пращят в камината ми сухите дърва ...
  58 
Втори шанс...
(експромпт)
Как живяла си в годините –
Животът как те е люля́л?...
Но а́ко можеш, разкажи ми – ...
  21 
Обичам те! Отдавна се изтърка,
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна, ...
  126  14 
Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.
Вънка мръкна и градът заспа. ...
  25 
Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...
  93  17 
Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...
  69 
Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя, ...
  80  11 
На този ден цветя за теб събирам.
Далеч от мен си. Как да ти ги подаря?
Безброй слова в главата ми напират,
но нямам сили да ги изрека.
Получих много обич и утеха, ...
  11 
В моят храм се влиза на пръсти.
Не се моли! Икона не съм!
Забранявам! Недей да се кръстиш!
По-добре остани си отвън.
Моят храм е поруган и ограбен. ...
  121  14 
И тази нощ ще разиграем любовта
на масата зелена на комар,
ще я положим на масата като залог,
разкъсвайки гърдите си,
заливайки ги с алкохолни пари, ...
  23 
Залезът бе кървавочервен
с цвят на отлежало вино.
Хванал с пръсти светлината в плен,
замираше тихо, спокойно и мирно.
Аз гледах неговите цветни нишки, ...
  52 
Снежни топки и усмивки...
Ех, че пада веселба!
После вкусна топла питка...
Празник чуден! Коледа!
Вълшебна... свята тишина. ...
  44 
Заради две очи... Била съм млада,
безкрайно и до болка ми горча.
Но махнала с ръка, ей тъй, с досада,
ме дръпна лудост: Стига! Доскуча̀!
А аз съм и сама нетърпелива, ...
  72 
I dream for a quiet place -
where I can rest while mellow air refreshes my body and face
and not be disturbed by humans loudly talking outside;
or by the unpleasantly loud garden machinery;
or by the neighbour stomping heavily on the floor; ...
  21 
Времето е онзи дух, който идва с лунни ръце.
Времето е сякаш спряло, а стрелките са без пулс.
Часовник си краде минути-като раците напред и назад.
Времето е лунапарк на птици, с белоснежни криле.
Може би Януари си отива, но все още гледа ...
  115  13 
И ме газят и ме мачкат,
без милост или угризения.
Неудобно ми е да заплача,
човека в мен поставям под съмнение.
Виновна съм, че нямам плам ...
  26 
***
Това, което нямам дарбата да извая от камък, се опитвам да сътворя с думи.
  30 
Идат, идат вълчи думи,
вълчи зими, вълчи дух.
Леден вятър помежду ни,
думи – ледени куршуми.
Като бренекета: ...
  36 
Реших във зоопарка да отида.
Във зоопарка на живота си.
Вървя, а покрай мен...
Редици празни клетки.
Изсъхнали дървета. ...
  74  17 
В двора, до родната къща,
там дето играх и се смях.
Там обич и спомен ме връща,
там моето детство посях.
Кокиченце крехко, зелено ...
  37 
Януари в снега се търкаля, по детски щастливо,
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина, ...
  103  16 
Толкова тишина си прибрахме
…беше забравена между нас.
Скрита беше в дъждовните капки,
затворена в мъртъв компас.
Останала плаха се свила ...
  106  15 
Вредни мисли гонят
и сутрин, и вечер ума,
в слабостите ни ровят,
откъснати от дома...
Това ли прави те грешен? ...
  43 
Върви животът в кръговрат,
и плавно сменят се сезони.
Не се обръщаме дори назад,
тих вятър времената гони.
И като шепот в кратък миг, ...
  30 
Предложения
: ??:??