42 323 резултата
Дели ни мисълта за "вчера"
и тишината настояща.
Сама, душата ми трепери
и спомен по очите дращи.
Сега и аз не се понасям. ...
и тишината настояща.
Сама, душата ми трепери
и спомен по очите дращи.
Сега и аз не се понасям. ...
19
В пропуканите пътища съдбата
изсипва истината подсладена.
Небето не говори със земята-
раздяла временна е, нажежена.
Отново любовта е обвинена ...
изсипва истината подсладена.
Небето не говори със земята-
раздяла временна е, нажежена.
Отново любовта е обвинена ...
22
2
Люспя лука на мрачните си очаквания,
сливат се с другите безобразия.
Разчленявам дните за разнообразие.
На антиутопия прилича стремежа,
на Бога да бъдеш лице. ...
сливат се с другите безобразия.
Разчленявам дните за разнообразие.
На антиутопия прилича стремежа,
на Бога да бъдеш лице. ...
53
1
2
Тебе те тъпчат с кални обувки,
без жал те посичат с остри коси,
но семената ти буйно покълват
даже на сухите, мъртви скали.
С огън изгарят стеблата ти крехки - ...
без жал те посичат с остри коси,
но семената ти буйно покълват
даже на сухите, мъртви скали.
С огън изгарят стеблата ти крехки - ...
62
4
Душата е бронирана, сърцето спи,
очите са отворени по навик.
Безцветно точат се еднакви дни,
надеждата отдавна е удавник.
Посоките са слети във кълбо ...
очите са отворени по навик.
Безцветно точат се еднакви дни,
надеждата отдавна е удавник.
Посоките са слети във кълбо ...
103
1
10
Годините 65 побрах ги в сърцето.
През тях изминах път нелек,
платих си с бръчки по лицето.
И ето ме подгонила съм век.
Живях достойно и в добро и зло. ...
През тях изминах път нелек,
платих си с бръчки по лицето.
И ето ме подгонила съм век.
Живях достойно и в добро и зло. ...
144
5
24
Сините очи бяха капан.
Гилотина за обвинените в наивност.
Черна дупка за любопитните.
Водовъртеж за изгубени моряци.
Те бяха маската на екзекутор. ...
Гилотина за обвинените в наивност.
Черна дупка за любопитните.
Водовъртеж за изгубени моряци.
Те бяха маската на екзекутор. ...
67
2
2
Прости, приятелю, че не успях,
с мисли или друго да помогна,
в крясъка ти болката видях,
но исках да я смажа безусловно.
Отиде си без време в светлина, ...
с мисли или друго да помогна,
в крясъка ти болката видях,
но исках да я смажа безусловно.
Отиде си без време в светлина, ...
152
2
6
Тъгата ми - неземно ми е вярна.
Не пита, не очаква, не звъни.
Тя влиза тихо, сякаш без гримаса,
и с нея дишат всички ми дни.
Прегръща ме, когато всички спят, ...
Не пита, не очаква, не звъни.
Тя влиза тихо, сякаш без гримаса,
и с нея дишат всички ми дни.
Прегръща ме, когато всички спят, ...
64
2
В тиха вечер пиша стих
и живот му давам аз.
Някога добър и тих
друг път леден като мраз.
Пиша. Цялата трептя, ...
и живот му давам аз.
Някога добър и тих
друг път леден като мраз.
Пиша. Цялата трептя, ...
77
1
2
Вече е шест и всеки бърза.
Да се прибере без себе си.
"ДА" е неточен адрес.
Да се прибере без себе си.
"ДА" е неточен адрес.
66
Сега е призрак този влак
и няма вече крайна гара,
но упорито пак и пак
котел до транс огняр разгаря.
Сред шум в Париж и като в сън ...
и няма вече крайна гара,
но упорито пак и пак
котел до транс огняр разгаря.
Сред шум в Париж и като в сън ...
204
5
13
На моите приятели ...
С помощта Божия сбрани,
как близки сме, като братя…
В радост и грижи, всякога
всички, блестящи с чистота – ...
С помощта Божия сбрани,
как близки сме, като братя…
В радост и грижи, всякога
всички, блестящи с чистота – ...
73
2
5
И тя ме забеляза,
по женски го показа,
усмихва ми се роклята с цветя...
Досипвам питието,
не гледам в деколтето, ...
по женски го показа,
усмихва ми се роклята с цветя...
Досипвам питието,
не гледам в деколтето, ...
97
6
След лятото остана само синьото небе.
Остана вятърът с нежната си топлина.
Писъкът, раздрал душата от къде се взе,
да се разстила и кънти над голата земя.
Остана малка перличка от мида. И морето… ...
Остана вятърът с нежната си топлина.
Писъкът, раздрал душата от къде се взе,
да се разстила и кънти над голата земя.
Остана малка перличка от мида. И морето… ...
155
6
16
Когато бърша праха от иконите съм тиха
като утроба на бездомна, в която зрее чудо.
.. и чувам как тревичките нашепват нещо,
на планетата във най-далечният от мене ъгъл.
Когато бърша праха от иконите съм малка, ...
като утроба на бездомна, в която зрее чудо.
.. и чувам как тревичките нашепват нещо,
на планетата във най-далечният от мене ъгъл.
Когато бърша праха от иконите съм малка, ...
144
1
9
Приспаната ми обич отлетя.
Зачева яловата си неделя.
Досущ като дете през пролетта
със зимата когато се разделя.
А ти стоиш пред мен – красив и ням, ...
Зачева яловата си неделя.
Досущ като дете през пролетта
със зимата когато се разделя.
А ти стоиш пред мен – красив и ням, ...
121
1
7
Пазя ги.
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...
265
7
13
От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...
160
4
8
Нека погледнем в тези зелени очи
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
79
Душа, прости ми, че те опетних
затъвайки в човешкото си его.
Това, което пиша не е стих.
Аз търся в отражението си бледо
онази тиха, крехка чистота ...
затъвайки в човешкото си его.
Това, което пиша не е стих.
Аз търся в отражението си бледо
онази тиха, крехка чистота ...
137
4
6
Колчем те огорчат, не тъжи.
Тежки слова не изричай.
Някога да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-безпределната неволя ...
Тежки слова не изричай.
Някога да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-безпределната неволя ...
127
4
3
Нощта потича,
таен поток
за жадните вени на
надеждите ми,
животворно мастило ...
таен поток
за жадните вени на
надеждите ми,
животворно мастило ...
97
В дълбока тясна долчинка,
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам... ...
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам... ...
149
3
10
То мина много време,
а сега ако те срещна,
няма да те спра .
За мен си чужд
и без значение е, ...
а сега ако те срещна,
няма да те спра .
За мен си чужд
и без значение е, ...
117
Ах, само колко ще е лесно
веднага да се разделим,
наместо с теб през тези преспи
рамо до рамо да вървим.
По-лесно: да се разделим! ...
веднага да се разделим,
наместо с теб през тези преспи
рамо до рамо да вървим.
По-лесно: да се разделим! ...
218
4
14
Къде отиде малкото момиче
със устната хармоничка в ръце,
със роклята от шарена басмичка
и с весело, усмихнато лице?
Къде е романтичната девойка ...
със устната хармоничка в ръце,
със роклята от шарена басмичка
и с весело, усмихнато лице?
Къде е романтичната девойка ...
91
1
В това време откъм технологии бясно,
лишено от вяра, равнодушно откъм съдби,
няма кой да прегърне душата ти съпричастно,
да те стопли със думи, да те помоли с очи.
Потърсили отново нишката тънка... ...
лишено от вяра, равнодушно откъм съдби,
няма кой да прегърне душата ти съпричастно,
да те стопли със думи, да те помоли с очи.
Потърсили отново нишката тънка... ...
113
1
5
Пастелени сълзи, ела ме прегърни,
разтапям се,
помогни.
Пастелени сълзи, в дъга ме превърни,
сили нямам, ...
разтапям се,
помогни.
Пастелени сълзи, в дъга ме превърни,
сили нямам, ...
91
80
Лятото врати отваря
и ме омагьосва,
пия билкова отвара,
хубавея росна.
Простичко битувам, пиша, ...
и ме омагьосва,
пия билкова отвара,
хубавея росна.
Простичко битувам, пиша, ...
116
1
2
С огромни усилия той,
едва притвори портата –
така милостив е Господ…
Къде забрави сопата,
няма в краката опора… ...
едва притвори портата –
така милостив е Господ…
Къде забрави сопата,
няма в краката опора… ...
133
3
8
Самотна къщичка на хълма
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...
89
Твоето сърце е гадно,
а душата ти вони.
Казвах ти,
че нямаш равен,
заблудена съм, ...
а душата ти вони.
Казвах ти,
че нямаш равен,
заблудена съм, ...
118
2
Появяваш се сега, отново
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...
85
1
От Бога сме създадени –
как милостив е Той, знаем…
Да Го докоснем с даване,
със смирение и с вяра…
На човека, всеотдайно ...
как милостив е Той, знаем…
Да Го докоснем с даване,
със смирение и с вяра…
На човека, всеотдайно ...
127
3
9
Да те чакам не мога вече.
Дори и лавата след време изстива.
Когато почувстваш, че любовта
тръгнала си е от теб, човече -
да ѝ бъдеш враг не ти отива.
Дори и лавата след време изстива.
Когато почувстваш, че любовта
тръгнала си е от теб, човече -
да ѝ бъдеш враг не ти отива.
86
1
2
Самотен?
Какво всъщност е това?
Тишина?
Уединение?
Липса? ...
Какво всъщност е това?
Тишина?
Уединение?
Липса? ...
85
Дяволът танцува сам
1.
На сцената от пепел, без публика, без звук,
той върти се в ритъм – със себе си напук.
Обут в грехове, със усмивка на лице, ...
1.
На сцената от пепел, без публика, без звук,
той върти се в ритъм – със себе си напук.
Обут в грехове, със усмивка на лице, ...
70
И ти ли, Музо моя,
в гърба ми нож забиваш?
В съдбите на пороя
ръцете си измиваш.
Ти ангел си привличащ ...
в гърба ми нож забиваш?
В съдбите на пороя
ръцете си измиваш.
Ти ангел си привличащ ...
161
6
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
