Поезия
Не всяко стихотворение се вписва в определен жанр или форма. Тази колекция обединява поезия, която излиза извън стандартните категории — експериментални, жанрово смесени или трудно класифицируеми произведения от автори на Откровения.
Крушение
иде солена вълна.
Ляга, бяга, пак се протяга
под тънкосърпа луна.
Стръмно, тъмно чертаят хълми ...
Мимолетно лято
мехурчета, капки и прах.
И уж е сърдито, а ето –
разлива се в локви със смях.
И джапа без джапанки дръзко, ...
Небесна жътва
Труд кървав, Боже, пожалей!
Пейо Яворов „Градушка“
Посърнали полята,
прекършени житата, ...
Хазяин без имот
отваря ми съдбата.
Къде са наемателите? - питам,
но на чий отговор разчитам?
На себе си единствено налитам ...
Тематични глави (продължение на поетичния цикъл - Нейно величество любовта)
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 17 февруари 2026 г.
ГЛАВА 1: МАЛКИТЕ ЖЕСТОВЕ ( ДЕЛНИКЪТ )
СПОДЕЛЕНОТО МЪЛЧАНИЕ ...
Нейно величество любовта
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 15 февруари 2026 г.
МОТО
„Любовта не е само пристан, тя е самото море. Тя не е само празник, тя е хлябът на делника ни.“ ...
14+ Liars & Thieves 🇬🇧
Thought we were different
And we'd change the world
for the better
If we were just a little bit stronger ...
Събота
Дъждът говори бавно
с тенекиения глас на улуците,
капка по капка
разтваря часовника. ...
Сълза на роза
Тъжи ли то за нейната душа...?
А може би от щастие заплаква,
че вижда я разцъфнала в дъжда.
Мъгла и мека кал обгръщат я в сумрака ...
Жажда
капка по капка от нас си тече.
Но вътре дълбоко нещо остава
и към нова мечта ни влече.
Няма млад или стар за надежди, ...
Какво е тъгата?
Чувство, слабост?
Временно състояние?
Обездвижване, покой?
Болезнена смърт на предишното ни Аз ...
Вратата към Камарг
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...
Улична врачка
да ѝ дам. Бе на крачка.
Като свредел проникнала
в мен, но с очи.
Разтрепери ме цялата ...
Хроники на Пълнолунието
Щом Луната се опули,
неговата кръв заври,
вой по тъпанчета жули,
сякаш ти крещи "Умри!". ...
пред миналото ни да се изправя
да гледам на нас с топла усмивка -
не да крия сълзи под любимата ми завивка
Но не остана място на земята, ...