40 055 резултата
Прощавайте за грозните слова.
Прощавайте, че римата ми куца.
Прощавайте, че тука съм дошла.
Прощавайте! От вас не спирам да се уча.
Прощавайте! Не съм сама. ...
  60  10 
Бих ридал от яд, че навън вали и пада мрак,
а аз съм се надупил и те скубя зъл като дивак.
Но не струват даже пукнат грош сълзите,
и кой ще ме утеши в тоз плиснал дъжд над лехите.
Бих се смял, докато те кълцам на парчета ...
  71  16 
Една сълза узряла като лунен минзухар,
върху длан груба падна и се изпари.
Очаквах призори усмивка да изгрее
на твоите устни, но... примигна морския фар.
Надявах се на чудо като някакво дете, ...
  75 
За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
  77  15 
...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...
  63 
Сочете с пръст,
наричайте ме луда,
съдете строго
колко съм скандална,
тънете в злост... ...
  25 
Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...
  31 
Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...
  111  11  18 
Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки, ...
  59 
Жадувам за пръстите
на нежната ти ръка.
Натежали от доверие,
отпуснати в дланта на моята ръка.
Жадувам за словата озвучени от вяра. ...
  39 
Една пчеличка ранобудна
хареса си прекрасен цвят -
такъв е женският й свят.
Бе гладна и със сръчност чудна
поли запретна и със жар, ...
  60 
Те знаят, че за Коледа ще ги колят.
Не смятат да спорят, не смятат да се молят -
прасенца послушни, прасенца бездушни.
С нож във врата, с лимонче в уста тъй се вкусни...
В свинския двор грухтят прасета във хор: ...
  25 
/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
  105  11 
Събрах звуци рой
в лятна нотна тетрадка.
Лист след лист шумоли –
пианисимо, кратко.
Лист като дъжд в мен вали... ...
  22 
Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
  73 
Мерзост като мъгла зловонна
спуска се над калните полета,
а там пасат стада прасета,
сред които съм и аз.
Да я направим със закон законна ...
  63 
Като насън
рисува вън,
художник – есен късна.
Звънлив капчук,
дали напук ...
  79  11 
Изгаряш ме, когато те помисля...
Когато спомня си за твоите очи,
в мига на онзи мимолетен поглед
се докоснаха красивите ни две души ...
Гласът ти в миг прониза ми сърцето ...
  37 
Прегръщай, целувай,
отдавай, не спирай.
Обичай, жадувай,
копней и се вричай.
Излизай, извикай, ...
  21 
Малък свят, широки друми.
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...
  55 
Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...
  31 
Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...
  101  16 
Май че с очите имам проблеми,
трудно ми е всяко придвижване,
трябват ми май очила с големи
диоптри за вътрешно виждане.
  71 
Във клонките крехки на нашто дръвче,
гнезденце си спряташе птиченце малко
и леко размърдвайки всяко цветче,
гнездеше и пееше сладко.
Излиташе бързо нанякъде то, ...
  46 
Животът е потаен в малките неща
толкова обикновен, приказен, човешки.
Нежна любовна песен, слушана в нощта
трябва да умееш да прощава грешки.
Животът е безценен бъди над нещата ...
  113 
Тъгата тази вечер е безпътна
и сякаш е дошла от вечността.
Да ми напомни, че не съм безсмъртна,
а аз измръзвам в нощната роса –
палтото ми е тънко. Пътят - грешен, ...
  98  12 
Двоичен свят - едно и нула,
до нано пътят е скъсен,
мисъл в Терасвят се щура
и лудва с Гигаскорост в мен.
И робско, робото- , безмерно ...
  55 
По вените – божествен акведукт,
кръвта тече червена и гореща,
разпалва страстите подобно шут,
поканил херцогинята на среща.
Кодира знаци кръвния поток ...
  89  12 
Броя годините, от както си отиде.
Да поговорим за последно, не успях дори …
Аз зная, болката ми няма да отмине.
В душата ми кандилото не спи.
За всичко още си ми нужна. За съвет. ...
  135  10 
Пристигнах твърде рано май.
Във парка пейка си открих.
Кафенце няма, нито чай,
ми, ще напиша малък стих.
Мрак и пак си имат рима, ...
  57 
МЪЛЧАЛИВОТО СТАРО ДЪРВО
Приказка с поука от Илияна Пенева
Имало едно време едно разкошно и красиво дърво. Короната му била толкова зелена и голяма, че през лятото хората се спирали да постоят на сянка и да си починат от горещите лъчи на слънцето. Други организирали пикник и стояли с часове, но никог ...
  36 
Усмивката... тя може да мълчи...
Усмивката... не може да пести...
Тя може силно да шепти,
да плаче да се радва, да тъжи,
да свети, да боли и да ехти, ...
  156  11 
СМИСЪЛ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Невидима съм.
Атом във Вселената
е моят живот, ...
  51 
Глухарче, разкажи ми за бързия си танц,
за древното си име и полета в екстаз
къде летиш съдбовно и кой те оцени,
заспиваш ли спокойно и плачеш ли в сълзи
кажи ми, а в замяна, ще ти разкажа аз, ...
  48 
Сърцето препуска неспокойно и диво,
сърцето бушува в несвяст.
Май се бунтува искрено, живо
и ритъма чувам му аз.
Сърцето се радва, ...
  60 
Да, тежко, лошо е страданието,
но ти се бори, не се предавай!
Не се отдавай на отчаянието,
до последния дъх продължавай!
Стига с този страх, тревога, ...
  95 
Изгубих всичко в тоз живот,
като най-страстен комарджия.
Уж нижех го аз бод по бод,
по милозлив бях от Светия!
И хвърлях зара на калъч ...
  74 
Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...
  70 
Ако вчера се беше обадил,
щях да размисля,
И в теб да притихна.
Може би не съвсем цяла,
но сигурна, че те обичам. ...
  48 
Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес, ...
  73 
Предложения
: ??:??