37107 резултата
Злоба,
завист,
злорадство.
Заем,
залог. ...
  24 
Сблъсък. Счупено връхче. Капка кръв...
Концентрични кръгове тъга...
Центърът на сърцето е прободен.
 
Да ти кажа, че сме квит?
Ще излъжа, мила моя...
Аз от мъка съм разбит –
но останах някак в строя.
Не дочаках твоя звук ...
  10 
Не искам тъга да тегна,
когато нощта ми се спуска.
Дори и да нямам време -
ще ти изпратя целувка.
Не можеш да спреш Луната, ...
  32 
  42 
Когато Тялото не го притиска
с досадните си болки и проблеми,
Духът лети където иска
през разстояния и време.
Отива горе при звездите ...
  11 
Днес е ден за спомени
не за тъга!
Ден за почитане на нашите "мъртви",
които живеят в наще сърца.
Ден на нашите корени - ...
 
Попита ме за новата звезда,
която е побъркала вселената...
защото дала нова светлина
на думите, несбъднати от времето.
Попита ме за извора пенлив, ...
  42 
Сънувам. Аз съм над болката.
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново. ...
  28 
Мои чергарски килими,
цветни рисунки в тревата -
радвам се днес, че ви има,
осъмнала до Свободата.
Стократно проклинах си Бога, ...
  51 
Нещото ми казва, че съм нищо.
"Нищо ли съм?", питам се в нощта.
Нещото се смее истерично.
Свивам се далече от света.
Нещото настъпва ми гърдите. ...
  14 
Цял следобед
слънцето
с тъмни облаци се бори -
не може с усмивката си
да ги победи. ...
  14 
Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази.
За всеки има поза дяволита,
в която радостта си да опази...
За всеки има избор непонятен, ...
  58 
Колко страдания те преживяват,
често се гаврят с тях,
често с тях се подиграват
жестоки хора, как не ги е грях?
Тези хора са уж "нормални", ...
  44 
Не превързвай очите си с надежда -
вместо Темида, ще си сляпа баба.
Един живот е, нека честно се оглежда
в душата ти. За да отсъди с право.
За всяка истина се иска смелост, ...
  33 
Може би на милион години
Природата веднъж поема риска
по някакви неведоми причини
да вае и твори тъй както иска:
без принципи логични, без закони, ...
  71 
Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...
И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...
Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...
въпреки различните страхове... съмнения... пречки...
*** ...
  59 
Влакове за никъде.
Добре звучи... (нали?)
Влакове за никъде.
Ей тези са за мен.
Нощни коловози. ...
  48 
Желаеш ли днес да излезнем по бели ръкави
развързани хитро, а после навити на феш?...
Да идем до мола, с участие в филми играни
да станем звездите в "нормалния" свят от кипеж.
Без пукнат петак ще измислим портфейл със банкноти - ...
  85  12 
Изповедта на Капитана...
Помня буря преживяли
бяхме във далечен порт,
думите течаха вяло
в умилителен акорд... ...
  12 
И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване, ...
  82 
Имам ли правото да те правя щастлив?
Някой ще каже „Това е безумие.
Да радваш е дълг и добрина. “
и аз ще се съглася.
Някой ще каже „Щастието е важното.“ ...
  65 
Под някой августовски пек
дали в душата ти да вляза?
Живея век на самотѐк –
добър и мек, с учтиви фрази.
Краче на бебе в блага нощ ...
  37 
Те се срещнаха уж на шега
Наглед абсолютно различни
Случаен ги вятър тука довя
Кой да знае, че туй е поличба?
Тя бе в броня от студенина, ...
  136  16 
Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...
  111  11 
Как да забравя всичко онова,
по което сърцето ден и нощ копнее,
което вечер в сънищата идва
и отказва живота ми да напусне?
Как да забравя, че в ръцете ти горях, ...
  36 
Аромат на жасмин.
И къси ръкави.
Кожа, зачервена от слънцето.
Сол по устните.
И полет на чайка. ...
  26 
В ЗАТВОРА НА ДУШАТА
В убийствената дързост на душата,
усещам своя земен рай,
уви, накрая, пак се давят май – под свода на дъгата.
Властите лениви – те тъкмо там загубват сили. ...
  21 
Небивалици висват на улуците,
разказват разни врели - некипели.
Дали криви просъницата звуците?
В една от мойте котешки недели.
Разсъмва се и вятър, по калканите, ...
  82 
Не заспива нощта, не заспива...
Разпилява мисли и видения...
Нещо от теб завинаги си отива.
Душата е самотно трептене.
Дълбока тайна се излива ...
  33 
Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник, ...
  51 
Пътувай, човеко! Пътувай!
Жадувай за много любов
и никога ти не робувай...
Сега тишината е зов...
Животът е раждане свято. ...
  22 
Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив, ...
  71 
Сега ще си тръгнеш, сега ще си тръгнеш отново,
но без да поглеждаш към моята странна съдба.
В сърцето ще чувстваш и радост, и скръбна отрова,
и мекия привкус на горска крайзвездна делба.
Отронва се спомен от теб подир слънчева нишка ...
  101  10 
Едно взето решение -
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите ...
  40 
От небето капе слуз,
а земята е страдание,
грешно - кървава на вкус
и въздиша с отчаяние...
Градове в руини - гробници, ...
  67  10 
Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...
  38 
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...
  80  11 
Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова
  60 
Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...
  97  12 
Предложения
: ??:??