Поезия

Не всяко стихотворение се вписва в определен жанр или форма. Тази колекция обединява поезия, която излиза извън стандартните категории — експериментални, жанрово смесени или трудно класифицируеми произведения от автори на Откровения.

42.6K резултата

Връх

Ти вече си
на крачка под върха.
Във устрема си
още не го знаеш...
Надмогнал си ...
25

Крушение

Стъпки, кръпки, пясъчни тръпки –
иде солена вълна.
Ляга, бяга, пак се протяга
под тънкосърпа луна.
Стръмно, тъмно чертаят хълми ...
51 4

Куражлийско

Захапа ме внезапно с вълчи хъс
синдромът на хроничната умора
и кръвното ми рипна. В ход чевръст
ситня в тълпата сред лабилни хора.
Лабилна ли? Шега... Корава съм – ...
119 2 4

14+ Анти-Амур

Изковах си от злоба стрели
и с отрова (омраза) ги смазах.
С тях ще стрелям по чужди мечти
(вече твоя една набелязях...)
Кефи ме, колко як е токсинът - ...
94 2

Мимолетно лято

И пак забълбука небето –
мехурчета, капки и прах.
И уж е сърдито, а ето –
разлива се в локви със смях.
И джапа без джапанки дръзко, ...
57

Честит рожден ден 2026

Честит рожден ден, мила Танче.
Ти винаги си много точна и свестна.
И винаги си ни едно добро другарче.
Макар че знам, че не ти е лесно.
Но аз ти пожелавам много късмет. ...
76 1

Сценарий фентъзи

Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...
183 7 6

Върви си

Толкова си смешен
с това което говориш,
за жалост!
Ще се промениш,
че ще стане ...
70

Хазяин без имот

Чукам на вратата,
отваря ми съдбата.
Къде са наемателите? - питам,
но на чий отговор разчитам?
На себе си единствено налитам ...
65

Прашинка в окото

Този път ми е писан –
прашасал от лято,
лъкатуши под слънце
сред късни метличини.
И няма отбивка, ...
81 4 2

Тематични глави (продължение на поетичния цикъл - Нейно величество любовта)

ТЕМАТИЧНИ ГЛАВИ(продължение на поетичния цикъл - НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ЛЮБОВТА
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 17 февруари 2026 г.
ГЛАВА 1: МАЛКИТЕ ЖЕСТОВЕ ( ДЕЛНИКЪТ )
СПОДЕЛЕНОТО МЪЛЧАНИЕ ...
117

Нейно величество любовта

Поетичен цикъл
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 15 февруари 2026 г.
МОТО
„Любовта не е само пристан, тя е самото море. Тя не е само празник, тя е хлябът на делника ни.“ ...
136 1

Звезда

Аз някой ден изведнъж ще стана звезда.
Ако не в киното, то със сигурност на небето.
Отвисоко с малко тъга ще погледна земята,
ще говоря тогава с гласа, който сама си отнех.
Ще кажа колко неистово трудно ми беше ...
169 2 5

Трифон Зарезан

Лоза-лозница, плачеща девойка
и ножицата остра на лозаря.
От кръв Христова по-червено вино,
във чашите ни сипва февруари.
До грях и святост, с дланите си груби, ...
136 2 3

12+ Морската поетеса

Тя беше момиче с красива черна коса,
отиде си млада от този свят с тъга.
Никога не усети мъжка ласка, обичта,
младото момиче пред живота избра смъртта!
В стихове изразяваше своята душа, ...
88

Вход/Enter

Не искам да бъда стена,
в която до кръв да се блъскаш.
Открехвам вратичка една...
Внимавай, къде ще настъпваш.
Сълзите си пуснах в пеща - ...
322 3 6

Сълза на роза

Сълза на роза по бузата на утрото.
Тъжи ли то за нейната душа...?
А може би от щастие заплаква,
че вижда я разцъфнала в дъжда.
Мъгла и мека кал обгръщат я в сумрака ...
103

Жажда

Животът неусетно си минава,
капка по капка от нас си тече.
Но вътре дълбоко нещо остава
и към нова мечта ни влече.
Няма млад или стар за надежди, ...
102

На дъщеря ми Радина за нейния рожден ден

В четирийсет и втората зима на моя живот
ненадейно огря ме повторно най-светлото чудо! –
от плътта ми Творецът откъсна узрелия плод
и любов безусловна, безмерна, отново пробуди…
Синеоката радост върви неизменно до мен… ...
126 2 5

В шепот тих

Не можеш да поръчаш стих.
Не ги приготвям в кухня.
Внезапно раждат се с… „апчих“.
А после – вятър ги издухва.
Не носят грим и фон дьо тен. ...
551 5 15

Песента на капчука

Капчукът захвана пак старата песен –
за снежната зимна тъга,
а вятърът слушаше в спомен унесен,
морето забули брега.
Стоях и го слушах как шепнеше тихо ...
215 4

Вратата към Камарг

Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...
290 1 9

Храна за вашите очи

Изгубените мои думи
затворени в кафезите на стих
не се завръщат даже и в съня ми
от спомена, на който ги сглобих...
Отишли са в измислена реалност, ...
148 2

Гласът ми с тихи стъпки си отива

Все по-трудно стиховете пиша
сякаш няма повече какво да дам.
Поезията във мене още диша,
но като в кома е... Дали? Не знам...
Възможно е обаче и логично ...
228 1 13

За мъртвите поети

Отидоха си
кротко, тихо и
спокойно
във слънчев ден,
така бяха си мечтали. ...
101

Любов

Любов, Любви и Love,
Забравена, оплюта, принизена!
Непотребна сякаш,
А толкова безценна!
За нея пишат древните поети, ...
257

Високо

Там високо във небето,
там ме тегли днес сърцето,
там сред облаци и птици,
сред безброй и рой звездици.
Там във небесата сини, ...
198

Няма я вече…

Този дъжд не спря да вали…
И той за нея заплака…
Няма я вече… боли…,
да се обади все чаках.
Светът сякаш се сви ...
274 3 18

Човешките същности

Човешките същности проникват във Бога.
Пръскат в зараза съмнения.
Трябваше ли да бъдем или така се случи...
После се отплесват, свиват се в ъгъла.
Оставят Егото да говори. ...
143

Улична врачка

Тя поиска ръката си
да ѝ дам. Бе на крачка.
Като свредел проникнала
в мен, но с очи.
Разтрепери ме цялата ...
135

Измама със лице на фея

Играеш си с мъжете
както котка с мишка.
Под маската на цвете
криеш всичко,
което си, ...
148 4

С попътния вятър

Отказвам
  да споря
   с вятърни мелници.
Енергия пазя —
  за важни неща. ...
566 4 8

Временно вечни

Вече трябва аз теб да забравя,
пред миналото ни да се изправя
да гледам на нас с топла усмивка -
не да крия сълзи под любимата ми завивка
Но не остана място на земята, ...
358

Разписание

Във тази Вселена – мрачна и в мъгла,
всяка сутрин автобусите въртят своите гуми.
Опръскани в кал – от началото на човека,
та чак до свършека на света.
Във същата тази Вселена, ...
205 1 2