39 598 резултата
Ще ме срещнеш сред "мислите - бродници".
Стиснал здраво "парче" - оптимизъм.
Там где лакеи на "чувствата - сводници",
предлагат по доза цинизъм.
Ще ме откриеш по "стъпките - друмници", ...
 
Небе бездомно.
Под хоризонта, ниско,
прелитат птици...
  14 
Мене абсурдите ме натъжават,
що в нашата държава стават -
от общинско жилище предсрочно
изгониха възрастна жена нарочно,
та украинци да настанят там, ...
  88 
Сърце не вземам, друже и език на заем,
в главата ми по-силно бръмбари бръмчат.
Едва ли не от проходилките се знаем.
Кажи ми как е в подредения ти свят?
Да седнем казваш. Хайде, по цигара давай, ...
  56 
А днес усмихна ли се на дете?
Погали ли бездомно куче?
Посмя ли се безгрижно, от сърце?
Успя ли нещо да научиш?
Зарадва ли те нечий чужд успех? ...
  49 
Може ли някой да режисира
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето, ...
  82  17 
И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи, ...
  51 
Дъждовно е...
Вали причина,
а следствието
има си чадър.
Къде, кажи ми ...
  54 
Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната ...
  97  13 
Нека бъде с музика
Каква ли ще е моята смърт –
бърза, бавна или жестока?
Рано е още да разбера,
но ако е писано, нека да е в посока. ...
  20 
Върви животът. Многолик и пъстър.
Едно постига, друго - не.
Каквото има - все не му достига,
но книга трябва ли му? Не и не!
Екран. Картинка. Никаква причина ...
  67 
Колко си ценно ти за всички нас,
често осъзнаваме туй твърде късно,
някои дори в последния наш час,
когато нишката на живота ще се скъса.
Най-голямото добро след живота си ти, ...
  166 
Устроен е човек
да търси и намира лек
във фокуса на своето желание,
а то не пита: що е състрадание.
Едно събира, друго разпилява... ...
  86  13 
"Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда."
Джак Керуак
Душата ми е птица волнокрила,
на свобода обича да лети,
Тя своя път отдавна е открила - ...
  92  15 
Тя, любовта ми, знай, е непослушна,
когато от сърцето си жадувам.
С разцъфваща реалност ще те гушна
и нежният ти чар ще нацелувам.
Когато от сърцето си жадувам ...
  58 
Палачи мои, целувам ви ръка.
С ненавистта ви няма да воювам.
Ще пусна нея в мътната река,
докато в тишината чиста плувам.
Избирам Любовта. И нека всяко ...
  94  14 
Затварям очи и рисувам със мисли,
Образърт на едно прекрасно лице.
Откъде да започна? Как да рисувам?
Детайлите са всичко за мен!
Очите ме грабват от първия миг, ...
  32 
И ето, слънцето залезе,
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата ...
  136  19 
В очите ти се крият всички извори…
там се раждат реките.
Виждал съм как се ражда река
и знам, че боли,
знам, че е тежко… ...
  29 
Навлякоха ни се тук наглите бандери,
да ни обиждат дори те не се свенят,
политиците нагли, покорни, лицемери -
като ги любят - у тях да си ги настанят!
Една бежанка от Украйна нарекла българите "тъпи и ограничени цигани". ...
  519  53 
Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.
Душата на вещица дяволи в черно, ...
  108 
…Нежен и тежък,
парфюмът чертае знак
в теменужен мрак.
е
Преосъзнавам те… ...
  56 
Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...
  174  14 
Не са били деца
Силните мъже не са били деца.
Те мъже си са родени.
Пълзят от малки във калта
и плуват в нея до големи. ...
  73 
Днес сетивата мои сключват мир
във името на името ти свято.
Изписват клетва те надлъж и шир
с любовния си порив пребогато.
Във името на името ти свято ...
  58 
Разсипва злато
брезата в двора. Есен.
Пълзи мъглата...
Нишан не прати
добрият момък месец. ...
  19 
Понякога много ми липсваш.
Понякога, само понякога…
В слънчогледи крия усмивката,
в очите ми дъжд е заплакал.
В песните, изгрева търся, ...
  103  10 
Събличах ги кожа по кожа,
а всъщност - събличах души.
Да обичам не смеех, не можех,
в тъгата намирах очи.
В късни вечери лунни изгарях ...
  59 
Отдавна аз не мога да обичам…
На гроба си написах послеслов:
"Тук загина тъжното момиче,
убито от несбъдната любов…"
Сега светът ми вече ще е тих- ...
  103 
Приседнал денят до прозореца,
отвътре се грее на слънце,
загледан в голите клони,
уморено подпрял се на лакът,
натежал от безумствата земни. ...
  67 
Тук навън е тъмно. Мога да усетя хладния бриз по кожата си.
Тук навън е тихо. Всяка стъпка,която правя е като изстрел в нощта.
Почти съм до края на този тъмен път,за да чакам до училното осветление.
Той приближава,мога да го видя в тъмнината.
Той ще ме вземе и ще ме отведе далеч,защото тук е тъмно и ...
  38 
Нападат, като зли хиени
сто делника и с нокти черни,
разкъсват – няма теб и мене,
понявга само лъч се мерне.
Просветне в купчинката прах, ...
  74 
За целувките недостигнати
и въздухът не вдишан
за пътищата неизминати
и люлякът непомирисан
за нощите чакащи ...
  37 
Пак се залутах. От къде да започна?
Неочаквано всичко се промени.
Сега съм друга. Събудих се боса.
Ходех на пръсти по свойте мечти.
Знам, домогвах се пак до съня ти. ...
  103  11 
Дъх на билки скрит е във горите
и надежда в моето сърце,
по пътеката тропот на копита,
към детството ми ще ме изведе.
Няма никой, само тихо хруска, ...
  135  17 
Истината е една:
Няма плакет с името на някой известен
залепена пред панелка
в Сухата река.
  27 
На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,
прокъсани патъци, избелели ...
  90 
В очите ти заплувайки... съм в транс...
Море са те на любовта, безбрежно.
Откривам аз дълбинният романс
на чувствата заливащи ме нежно.
Море са те на любовта, безбрежно - ...
  73 
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
  106 
Проклето време. Вият ветровете -
чакали скрили се в невидими комини.
Потомците на първата планета,
в която хищници отдавна пеят химни...
Един старик, от памперси вмирисан, ...
  137 
Предложения
: ??:??