22.02.2007 г., 10:54

* * *

700 0 1
Не ме лъжи, че всичко отминава,
не ме залъгвай с хиляди неща,
не ми разказвай как се разминава,
живота ми с твоята съдба.
Любов ми казваш - та това е края.
Не вярваш ти във тези чудеса,
в илюзия превърнал си я, зная,
в безмислено объркващи неща.
На думи празни няма да повярвам,
не се вълнувам, че ги казваш ти.
Обичам те и винаги ще вярвам,
че заедно щастливи сме били.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...