В душата  мрак настана,
не чувствам ни тъга, ни радост,
а единствено пронизващата мъка,
че изгубих обичта и безчувствена стоя.
Ни желая, ни ридая... а какво остана?
Дали не мога вече да обичам
и за приказни моменти да мечтая..
къде ми  e душата... a сърцето,
изпълненo с любов и вяра
за по-щастливи идни дни

и нощи, обсипани със съпътстващи звезди..

И остана само споменът горещ и хубав, вечен и единствен...

спомен, който ме убива и надеждата ми дава,

че един ден... което знам - никога не става.