Произведението не е подходящо за лица под 18 години
‘Де си тръгнала с тоя хангар за самолети,
не можеш да правиш даже и... омлети...
Е, то ми писна със зъби да го драскаш,
и като го смучеш, алчно-алчно мляскаш...
Следи по мене от твойте маникюри остри,
от салон за красота ми показваш няк'ви мостри,
но не се котираш, не си ми изобщо интересна,
реших го вече: друга някоя ще тресна.
Секс със теб? И поредното пискане?
Влагам повече чувства в едно ръкостискане.
Говориш ми нещо, но не искам да те чуя,
лицето на съседката е обляно в любовната струя.
Чети до края и не се прави на сърдита,
за мен си в „раздаването" карта, но бита.
Ефектна си, ала недей грешно да ме тълкуваш,
прониквам в друга, днес не ме вълнуваш.
Избърши си устата, останала ти е следа от майонеза.
Този приключенски роман няма никаква теза.
В минало време остана и динамичната му развръзка,
имаме различни представи за думата „връзка".
Хищна си като гладна кръвожадна лъвица,
но, бейби, в моето царство няма кралица.
Навалица от придворни наконтени дами,
на различни парфюми ухаят мойте юргани.
Ти си само грозд в колекционерската чепка,
много си нахална. Хубава, но лепка.
Оправи чаршафите за следващата ездачка,
за мен ти си една интересна играчка.
Какво има, защо се мусиш?
Нима искаш от бутилката пенлива течност да вкусиш?...
... във възглавницата косите ти все по-бурно се блъскат,
думите ми дано към самия мен те насъскат...
© Чингапук Всички права запазени