Реквием за една буря
Очите му са с цвят на капучино,
а устните му имат вкус на сняг.
Целунах го веднъж. (Май беше зима).
Отвърна ми. (Май беше непознат).
Сега съм друга някаква. Различна.
Ръцете ми са прелетни ята.
Преди да го позная, бях кокиче —
дете на слънчев лъч. И пролетта.
Тогава ме опари. Като огън.
И станах лято. Август се смали.
Прокарах път към ада. Лятна дрога
по кожата му — хиляди игли.
Забих ги във душата му. До дъно.
Да ги извадя щеше да е грях.
С дъха си го превързах. Безразсъдно
по дланите му вятър разпилях.
А бурите ми... тихичко въздишат
по неговата зима.
Той е тук.
Сега е само мой. И ме обича.
След този стих отлитаме на юг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
