2-ри юни
/на Тихчо, който днес щеше да стане на 27 години/
На празник паметен си ти роден,
след детският... дохождаше и твоят,
но вият днес сирените във мен
в душата щастието да оборят.
Не мога истински да честитя,
нали си там, далеч, в небитието.
Звездата ти, тъй рано що изгря,
усмихва ми се бледа от небето.
И колкото и силно да крещя,
да моля боговете за утеха,
тя, болката, невидима змия
отрова пръска право във сърцето.
Каквото и да правя, все боли.
Горчат словата като за последно.
И пак се моля, във съня бъди
да кажа колко те обичам, чедо.
Да те прегърна както и преди,
подаръче да сложа във ръката,
косите да разроша и с очи
да те измеря колко си пораснал.
Но пак дочувам, "Мамо, не плачи!
Изтрий сълзите с мъката огромна.
Подарък са ми думите добри,
и мислите на всички, що ме помнят!"
Обичам те, завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
