27.10.2008 г., 13:16

20

1.7K 0 3
Губя си живота 
Губя си времето и мисълта
Губя и смисъла на действителността

А си седя на камъка и си броя
Една звезда 
Втора звезда
Трета
А преди време и луната изгря

Обгърнат в плащ от суета
Далеч от другите седя
И си броя

А дали и там е и моета звезда
Имам ли звезда или това са само 
глупости бeзбожни

Ами ако имам дали е голяма
Ярка
Или e мъничко джудже

Ами ако вече е черна дупка

Лежа на поляна и облаците гледам
Колко са съвършено бели
Защо се променят
Защо напомнят на нещо
Защо така коварно си играят с подсъзнанието ми
Или то си играе с тях

Един заприлича на ламя огромна
А срещу нея рицар с меч
Сбиха се
Ламята хапе
Рицарят сече
И изчезнаха

Седнал съм на пън
Отрязано дърво
Дали го е боляло
Пънът бавно ще изгние 
А може би наблизо друго дърво ще израсте


Дали сънувам или е реалност
Не знам
Дано другите знаят
Но те са далече
А плащът ми от суета е толкова приятен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мараджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А си седя на камъка и си броя
    Една звезда
    Втора звезда
    Трета
    А преди време и луната изгря


    Мноно е хубаво продалжавай така... 6+
  • Благодаря. Рождения ден мина.
  • Браво, момче! Великолепен стих! Голяма звезда си, от тия дето са много близо до слънцето! Поздрави! И съм пропуснала да ти кажа вчера Добре дошъл!
    п.п.: Абе, Ванка, ти да нямаш рожден ден?

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...