Мараджата (Иван Мараджиев)
8 6
Oct 27, 2008, 1:16 PM

20 

  Poetry » Civilian
1327 0 3
Губя си живота 
Губя си времето и мисълта
Губя и смисъла на действителността

А си седя на камъка и си броя
Една звезда 
Втора звезда
Трета
А преди време и луната изгря

Обгърнат в плащ от суета
Далеч от другите седя
И си броя

А дали и там е и моета звезда
Имам ли звезда или това са само 
глупости бeзбожни

Ами ако имам дали е голяма
Ярка
Или e мъничко джудже

Ами ако вече е черна дупка

Лежа на поляна и облаците гледам
Колко са съвършено бели
Защо се променят
Защо напомнят на нещо
Защо така коварно си играят с подсъзнанието ми
Или то си играе с тях

Един заприлича на ламя огромна
А срещу нея рицар с меч
Сбиха се
Ламята хапе
Рицарят сече
И изчезнаха

Седнал съм на пън
Отрязано дърво
Дали го е боляло
Пънът бавно ще изгние 
А може би наблизо друго дърво ще израсте


Дали сънувам или е реалност
Не знам
Дано другите знаят
Но те са далече
А плащът ми от суета е толкова приятен

© Иван Мараджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А си седя на камъка и си броя
    Една звезда
    Втора звезда
    Трета
    А преди време и луната изгря


    Мноно е хубаво продалжавай така... 6+
  • Благодаря. Рождения ден мина.
  • Браво, момче! Великолепен стих! Голяма звезда си, от тия дето са много близо до слънцето! Поздрави! И съм пропуснала да ти кажа вчера Добре дошъл!
    п.п.: Абе, Ванка, ти да нямаш рожден ден?
Random works
: ??:??